Читать «Конан — защитника на трона» онлайн - страница 132

Самозваният Гариан отскочи назад сякаш се намираше в смъртна опасност. Гласът на Албанус неуверено се залюля, после отново поде монотонните напеви. Лампата се сгромоляса върху стената, която обкръжаваше цялото помещение и подпаленото й масло се изля върху осеяния със слама под на вълчата яма. Пращейки, сухата слама лумна в пламъци.

Конан рискува и хвърли поглед към лорда с ястребовото лице. Нещо необяснимо добиваше очертания над главата на Албанус — мрак, някакво странно сгъстяване на въздуха. Камъните под краката на кимериеца се разтресоха и му се стори, че дочува гръмотевица.

Ала нямаше време за повече от един поглед, защото съществото хвана единия крак на тежката лампа и я запрати в изпълнената с огнени езици вълча яма, както човек хвърля в огъня треска за подпалка. Земята започна да се тресе непрекъснато, а всеки момент трусовете ставаха по-силни. С крайчеца на окото си Конан зърна как тъмната безформена маса над главата на Албанус започна бавно да се издига нагоре в свода, като ставаше по-плътна и по-твърда. Монотонните напеви на благородника звучаха все по-високо и по-настоятелно. Съществото настъпи срещу Конан.

— Бягай, Ариани — изкрещя кимериецът и се опита да възвърне равновесието си върху пода, който бе започнал да се повдига. Никой човек не можеше да избяга от собствената си смърт. — Бягай!

Тя въобще не помръдна, но двойникът продължи да настъпва равномерно, вдигнал меч за фаталния удар, който щеше да пречупи оръжието на кимериеца и да разсече човека на две.

Конан отчаяно отскочи встрани. Страхотният удар на мнимия крал изкара рой искри от пода на мястото, където само преди миг бе стоял той. Тъкмо в момента, когато съществото се олюля от инерцията на собствената си атака и от земния трус, Конан нанесе своя удар. Той вложи в него мощта на всичките си мускули и оръжието му се стовари като ураган върху гърдите на съществото. Като че удари канара. Ала все пак силата на удара, прибавена към всичко останало, се оказа достатъчна за този единствен момент. Двойникът падна.

Конан бе видял с каква скорост се движи противникът му и нямаше никакво намерение да му позволи да се изправи на крака. Още преди тялото на двойника да докосне земята при падането си, кимериецът хвърли ятагана и сграбчи двойника за туниката и колана. Със страхотен напън огромният кимериец вдигна съществото във въздуха.

— Ето ти огъня, от който се боиш! — извика той и го захвърли към стената.

Докато двойникът падаше, от гърлото му се изтръгна див писък. Той хвърли меча със змийското острие и започна да се огъва в нечовешко усилие да избяга някъде от огъня. Когато тежкото му тяло се сгромоляса върху горящата слама, изведнъж се разнесе съскащ звук — като че някой бе налял масло в пламтящата яма; пламъците погълнаха двойника и макар че се превърна в статуя, от която бълваха огнени езици, неговите ужасни писъци не преставаха.

Когато Конан отдели очи от вълчата яма, срещна погледа на Албанус. Устата на мрачния лорд се бореше да изрече думите от заклинанието, ала кръвожадният меч, запратен с нечовешка сила от двойника, бе пронизал гърдите на благородника. Ариани се раздвижи край него. Злите магии умираха заедно със смъртта на магьосника, а Албанус вече умираше.