Читать «Конан — защитника на трона» онлайн - страница 135

— Разбира се — отвърна Хордо. Той внимателно прибра писмото в кесията си. — А ти защо разправяш, че ще тръгваш към Офир? Гариан скоро ще те провъзгласи за лорд.

— Спомних си онзи сляп гадател в „Заклания вол“.

— Онзи стар глупак? Казах ти да отидеш при някой свестен астролог. Познавам няколко.

— Но той беше прав — тихо възрази Конан. — Жена със сапфири и злато. Сулария. Жена със смарагди и рубини. Карела. И двете наблюдаваха как умирам, тъкмо заради причините, които предсказа гадателят. Всичко останало също се сбъдна. Спомняш ли какви бяха неговите последни думи?

— Какви? — попита Хордо.

— Спаси трона, спаси краля, убий един крал или умри. Каквото и да дойде, каквото и да бъде, подбери точно времето, когато трябва да си тръгнеш. Той каза също да се пазя от благодарността на кралете. Аз вземам присърце думите му, макар и малко късничко.

Едноокият изсумтя и огледа мраморните колони и стените от алабастър.

— Доколкото виждам, няма защо да се пазиш от кралската благодарност.

— Кралете са върховни властелини — напомни му Конан, — и необходимостта да благодарят ги кара да се чувстват не толкова велики, колкото биха желали. Обзалагам се. А най-добрият начин да се отървеш от чувството за благодарност е да се отървеш от човека, комуто си благодарен. Разбираш ли сега?

— Говориш като философ — недоволно измърмори Хордо.

Конан тръсна глава и се разсмя:

— Дано всички богове ме опазят от такова нещо.

— Капитане — беше Махон, влязъл зад гърба им. — Отрядът е готов, хората са на конете с по един чувал плячка, вързан за седлото. Никога не съм чувал някой да даде разпореждане да ограбят собствения му дворец.

Конан спокойно срещна погледа на Хордо.

— Вземай каквото искаш, стари приятелю, ала не се бави вътре прекалено дълго. — Той протегна ръка и едноокият я сграбчи. Това беше техен обичай, възприет от земите на изток.

— Сбогом, Конан от Кимерия! — дрезгаво каза Хордо. — Разлюлей ада, ако стигнеш там преди мен.

— Сбогом, Хордо от Замора. И ти хубавичко го разлюлей, ако ме изпревариш.

Кимериецът обърна гръб и излезе от стаята, без да погледне към Ариани. Тя бе направила своя избор.

Неговият отряд го чакаше зад палата — двадесет войни на коне, които бяха оцелели в битките. Въоръжени от глава до пети. Конан се метна на седлото.

Чудат край, помисли си той — да напусне доброволно богатствата, които му предлагаха. И двете жени, с всяка от които с наслада би препуснал по пътя си, ала нито едната, нито другата пожелаха да тръгнат с него. Само по себе си това бе така странно. Все пак, напомни си той, в Офир имаше много жени и слуховете за размирици означаваха, че добрият меч там се цени. Отрядът му щеше да бъде доволен.

— Ще препуснем към Офир! — заповяда той и с галоп се отдалечи от портите на двореца начело на своя отряд. Не хвърли нито един поглед назад.