Читать «Конан — защитника на трона» онлайн - страница 134

Стигна в преддверието с колоните, тъкмо когато Хордо и Ариани влизаха през външната порта на двореца. Сега тя бе оставена отворена.

— Навреме се връщате — каза кимериецът. — Какво става навън?

Хордо сви рамене.

— Градските стражи и оцелелите Златни Леопарди патрулират по улиците и дебнат за плячкаджии и грабители. Не че са останали много. Изглежда земетресението е било съд на боговете над мародерите. Някои разправят, че видели демон — кръжал над кралския палат толкова високо, колкото земетресението изхвърляло камъни и разни парчетии към небето. — Той се засмя неубедително. — Странно какви неща виждат хората, а?

Да, странно — съгласи се Конан с надеждата гласът му наистина да звучи успокоително. Дори да успее да убеди Хордо какво наистина се бе случило във вълчата яма, едноокият само щеше да започне да стене отново колко е остарял за такива неща. — Какво става с „Фестис“? — попита той Ариани.

Тя уморено въздъхна, без да го поглежда.

— Свършено е с „Фестис“. Мнозина от нас видяха прекалено много от нещата, до които доведоха нашите приказки. Гариан освобождава Грекус и останалите от рудниците, ала се съмнявам дали дълго време ще можем да се погледнем в очите. Аз… аз възнамерявам да напусна Немедия.

— Ела с мен в Офир — предложи Конан.

— Ще ида в Аквилония с Хордо — отвърна тя.

Конан я изгледа смаяно. Не че имаше нещо против да я загуби и тя да отиде при Хордо. Е, може би малко, неохотно призна пред себе си кимериецът. Макар че отиваше при приятеля му. Ала в края на краищата той бе спасил живота й. Що за благодарност е това?

Тя се раздвижи предизвикателно и прегърна едноокия.

— Хордо има вярно сърце, едва ли мога да кажа същото за някои други мъже. Може и да не е вярно точно на мен, ала все пак е вярно някому. Освен това отдавна съм ти казала, че аз решавам с кого ще споделям постелята — в гласа й се прокраднаха оправдателни нотки, устните й се изопнаха, което показа, че ги е доловила, ала отказва да приеме, че има за какво да се извинява.

Раздразнен, Конан поклати глава. Спомни си една старинна поговорка. Мъжът никога не може да притежава жена и котка. Те просто се задържат при него за известно време. В този миг смяташе, че предпочита котка.

Чак тогава смисълът на думите, че тя и Хордо ще преминат границата на Немедия, проникна в съзнанието му.

— Защо в Аквилония? — попита Конан приятеля си.

Едноокият му подаде сгънато парче пергамент:

— Дочух слух, че е тръгнала на изток. Тук пише нещо и за тебе.

Конан отвори пергамента и прочете:

Хордо, ти, моя най-вярна хрътка,

Когато получиш това писмо, аз ще съм изчезнала от Немедия с всичките си слуги и цялото си имущество. Недей да вървиш по петите ми. Няма да бъда отново така доволна, ако те открия в своята свита. И все пак аз ти желая всичко хубаво. Кажи на кимериеца, че не съм приключила с него.

Карела

Под подписа с червено мастило бяха нарисувани контурите на ястреб.

— Ала тъй или иначе ти ще я последваш — каза Конан и му върна пергамента.