Читать «Колекционерът на татуировки» онлайн - страница 14

— Изнасилване?

— Не, Амелия — отговори Селито, — изглежда, че извършителят прави татуировки. При това е много добър, ако съдим по думите на първия пристигнал полицай. Направил й е татуировка. Само че не с мастило. Използвал е отрова.

Благодарение на дългогодишния си опит като криминалист Райм често правеше много точни умозаключения от оскъдни предварителни сведения. Но дедукцията работи успешно само ако се базира на по-ранни разкрития. Досега не се беше сблъсквал с такъв случай и затова нямаше готова теория.

— Каква отрова?

— Още не знаем. Току-що е станало, както вече казах. Запазили сме местопрестъплението.

— Дай ми нещо повече, Лон. Какво е татуирал?

— Няколко думи, доколкото разбрах.

Ставаше все по-интересно.

— Знаеш ли какви са думите?

— Първите пристигнали полицаи не казаха. Но заявиха, че изглежда като недовършено изречение. Досещаш се какво означава това.

— Убиецът ще търси още жертви — изрече Райм, като погледна Сакс, — за да предаде цялото си послание.

4.

Селито обясни:

— Казва се Клоуи Мур, двайсет и шест годишна. Актриса на свободна практика — имала е няколко роли в реклами и е била статистка в трилъри. Работела е в бутика, за да се прехранва.

Сакс зададе обичайните въпроси: проблеми с гадже, съпруг, любовен триъгълник?

— Не, нищо такова, доколкото ни е известно. Току-що пратих униформените да разпитат в квартала, но според първоначалните твърдения на колегите и съквартирантката й се е движела само в добра компания. Била е доста консервативна. Към момента не е имала гадже, нито тежки раздели.

— Други татуировки освен направената от убиеца? — попита Райм; случаят започваше да става интересен.

— Нямам представа. Първите пристигнали полицаи са се изнесли веднага щом патологът я е обявил за ММО.

Мъртва в момента на откриване. Това бе официалното становище на съдебния лекар, което стартираше машината на криминалистичния анализ и задействаше всякакви процедури. Щом патологът констатираше смъртта, вече нямаше причина някой да се мотае на мястото на престъплението и Райм настояваше полицаите, отзовали се на сигнала, незабавно да се ометат от там, за да не замърсяват уликите.

— Добре — рече на Селито, съзнавайки, че е преминал изцяло в режим „Гледна точка за смъртта едно“. — Хайде, Сакс. Докъде бяхме стигнали със служителя от кметството? — добави, като погледна доклада.

— Бих казала, че сме готови. Още чакаме справките от магазините за хора, които са купили нож от въпросната марка. Но съм сигурна, че извършителят не е използвал кредитна карта и не е попълвал бланка за регистрация на клиенти. Нямаме какво повече да направим.

— Съгласен. Добре, Лон, поемаме случая. Но държа да изтъкна, че всъщност не си ме молил. Просто си теглил жребий без мое съгласие и дойде да ми каляш дневната, очаквайки, че ще се съглася.

— Какво друго можеш да правиш, Линк? Да отидеш да караш ски в Сентръл Парк?

Райм обичаше, когато хората не се смущаваха от състоянието му, когато не се бояха да се шегуват като Селито сега. Побесняваше, ако се отнасяха с него като със счупена кукла.