Читать «Колекционерът на татуировки» онлайн - страница 12

„Сто процента“ — помисли си той. Обърна се към Пуласки:

— И когато откриеш кой е погребалният дом, искам да отидеш там.

— Аз ли?

— Това ще е първата ти задача под прикритие.

— Няма да е първата — поправи го младежът.

— Първата, при която присъстваш на погребение.

— Вярно. Добре, като кого ще се представя?

Райм каза първото име, което му хрумна:

— Хари Пиджън.

— Хари Пиджън?

— Мислех си за птици — обясни Райм, като кимна към гнездото на сокола скитник на перваза от външната страна на прозореца, добре защитено от лошото време.

— Искаш да се представям като Хари „Гълъбчето“. — Полицаят поклати глава. — Изключено.

Сакс се изсмя. Криминалистът го погледна мрачно:

— Все ми е едно. Измисли си сам проклетото име.

— Стан Валенса. Бащата на майка ми.

— Хубаво. — Райм погледна нетърпеливо към един кашон в ъгъла. — Ето, вземи един от ония.

— Какво са това?

— Предплатени мобилни телефони — обясни Сакс. — Държим винаги пет-шест на разположение за операции като тази.

Младият полицай взе един телефон.

— „Нокия“. Хъм. Сгъваем. Модерна работа — измърмори със сдържан сарказъм.

Преди да набере, Амелия го предупреди:

— Само се постарай да запомниш добре номера, за да не се запънеш, ако някой те попита.

— Да, добре.

Пуласки набра номера на личния си телефон с предплатения. Погледна номера, после излезе, за да се обади в болницата.

Сакс и Райм се заеха с доклада за убийството пред кметството и нанесоха някои корекции. Пуласки се върна след малко и обяви:

— От болницата още чакат някой да им каже къде да изпратят тялото. Директорът на моргата каза, че очаква да му се обадят в близките часове.

Райм го изгледа изпитателно:

— Готов ли си за мисията?

— Предполагам. Да.

— Ако има погребение, ще отидеш там. Ако не, искам да си в погребалния дом в момента, когато се появи някой за тленните останки. Цветята от мен ще бъдат там. А това е отличен повод за разговор: човекът, когото Ричард Логан се е опитал да убие и който го е изпратил в затвора, праща цветя на погребението му.

— Като какъв трябва да се представи Валенса?

— Като сподвижник на Логан. Точно какъв, не знам. Трябва да помисля. Но трябва да е загадъчен, опасен тип. — Райм се намръщи. — Иска ми се да не приличаше на момченце от църковен хор. Всъщност пял ли си в хора?

— И аз, и брат ми.

— Е, сега ще трябва да се преструваш на гадняр.

— Не забравяй, че трябва да изглеждаш опасен — напомни Сакс. — И загадъчен, макар че това ще е по-лесно.

Том донесе на Райм кафе в чаша, снабдена със сламка. Явно бе забелязал жадния му поглед към чашата на Сакс. Той кимна за благодарност.

Стара семейна двойка…

— Олекна ми, Линкълн — отбеляза Том. — За момент наистина си помислих, че си се разнежил. Беше смущаващо. Но сега, като знам, че е план за разкриване на близките на покойника, това върна вярата ми в теб.

— Близко е до ума — измърмори Райм. — Знаеш ли, аз не съм чак такова студенокръвно, за каквото ме мислят всички.

По ирония той наистина искаше да изпрати цветя и по сантиментални причини — за да засвидетелства уважение на един достоен противник. Подозираше, че Часовникаря би направил същото за него.