Читать «Колекционерът на татуировки» онлайн - страница 16

Случаят изискваше много време, но Селито призна, че това не е най-лошото:

— Политика. Шибана политика. Хизънър смята, че проникването в скъпоценния му музей не е добра реклама. В превод: „Работете ден и нощ, ако трябва, и майната му на всичко останало“. В града е обявена опасност от терористичен акт. Код червено, оранжево или какъвто там цвят показва, че работата е дебела. Имаме последователи на Тони Сопрано. А аз какво правя? Оглеждам всяка прашна стая, всяка шантава картина и гола статуя в мазето. Всяка, без изключение. Искаш ли да ти кажа какво мисля за изкуството, Линк?

— Какво, Лон?

— Майната му на изкуството. Ето това мисля.

Сега обаче новият случай — татуираното с отрова мъртво момиче — бе изкарал това разследване от релси, очевидно за облекчение на детектива:

— При такъв убиец пресата няма да е доволна, че си губим времето с акварели на водни лилии и статуи на гръцки богове с малки пениси. Виждал ли си тия статуи, Линк? Някои от тези момчета… Мамка му, всеки нормален модел би помолил скулптора да добави два-три сантиметра в повече.

Отпусна се тежко на един стол и отпи глътка кафе. Все още не проявяваше интерес към сладките.

Райм се намръщи:

— Кажи ми още нещо, Лон.

— Да?

— Кога точно е било убито момичето с татуировката?

— Смъртта е настъпила преди около час. Може би деветдесет минути.

Линкълн го погледна озадачено:

— Не е възможно да получиш токсикологичен профил за толкова кратко време.

— Не. Патологът каза, че ще е готов след два-три часа.

— Тогава как разбраха, че е била отровена?

— О, един от медиците е работил по случай на отравяне преди няколко години. Каза, че личи от изкривяването на лицето и от стойката. Много е мъчително. Ужасен начин да умреш. Трябва да хванем този мръсник, Линк.

5.

Чудесно. Просто чудесно.

Застанала в подземието на бутика в Сохо, откъдето е била отвлечена Клоуи Мур, Амелия Сакс се наведе и надникна намръщено в килерчето. Тесен тунел водеше от малкото помещение към същинското местопрестъпление — по-широката галерия, в която бе убито момичето.

Тялото се виждаше в далечината, ярко осветено от прожекторите, монтирани от първите пристигнали полицаи.

Дланите й се изпотиха при вида на тясната дупка, през която трябваше да се провре.

Прекрасно!

Върна се една крачка в мазето на бутика и вдиша два-три пъти вонящия на плесен и бензин въздух. Преди години Линкълн Райм бе създал база данни с планове на нюйоркските подземия, събрани от Строителната агенция и други общински служби. Сакс беше качила една от тези схеми на айфона си и сега с ужас я заразглежда.

„Откъде идват фобиите? — питаше се Сакс. — От някоя детска травма или генетична заложеност, която ни спира да не пипаме змии или да не се разхождаме по ръба на планински пропасти.“

Змиите и височините не бяха проблем за нея — проблемът й бяха тесните помещения. Ако вярваше в задгробния живот (а тя не вярваше), можеше да си помисли, че в някой минал живот е била погребана жива. Или ако следваше логиката на кармата — че е била отмъстителна кралица, която бавно е заравяла противниците си, докато напразно са я молели за милост.