Читать «Колекционерът на татуировки» онлайн - страница 15

„Ох, горкият…“

— Обадих се в Лабораторията по криминалистика в Куинс. Вече са изпратили екип. Ти ще ги ръководиш, Амелия.

— Веднага тръгвам.

Тя взе вълнения шал и ръкавиците си. Свали от закачалката коженото си яке — по-дълго, до средата на бедрата. През всичките им години заедно Райм никога не я беше виждал да носи дълги връхни дрехи. Най-често обличаше кожени или спортни якета. Рядко слагаше шлифер, освен когато работеше под прикритие или при тактическа операция.

Вятърът отново разтресе старите прозорци и Райм за малко не предупреди Сакс да кара внимателно (автомобилът й беше с класическо задно предаване, който трудно се управляваше при заледен път) — но да кажеш на Сакс да внимава, бе все едно да кажеш на Райм да бъде търпелив; просто нямаше да стане.

— Помощ? — попита Пуласки.

Линкълн се замисли и попита Амелия:

— Имаш ли нужда от него?

— Де да знам. По всяка вероятност не. Само една жертва, ограничено местопрестъпление.

— За момента, новобранец, ти ще си нашият опечален под прикритие. Стой тук. Трябва да измислим историята ти за прикритие.

— Добре, Линкълн.

— Ще ти се обадя от местопрестъплението — каза Сакс.

Грабна черния сак, съдържащ радиостанцията, която използваше, за да говори с Райм по време на огледите, и бързо излезе. За кратко чуха воя на вятъра, после — изскърцване и затръшване на врата.

Линкълн забеляза, че Селито търка очите си. Лицето му беше бледо и издаваше умора.

Детективът видя, че Райм го гледа, и обясни:

— Този проклет случай в „Метрополитен“. Не мога да се наспя като хората. Кой влиза с взлом на място, където има произведения на изкуството за милиард долара, разглежда и си тръгва, без да вземе нищо? Няма логика.

Миналата седмица най-малко трима много опасни престъпници бяха проникнали в извънработно време в музея „Метрополитен“. Бяха дезактивирали алармената система и камерите (което не беше никак лесно), но огледът на местопрестъплението бе установил, че са престояли в два отдела: залата за древни оръжия — колекция, мечтана от всяко момче, с мечове, бойни брадви, брони и стотици други приспособления за отсичане на части от тялото; и в сутерена, където се намираха архивът, хранилището и реставрационните работилници. Бяха си тръгнали след няколко часа и бяха активирали алармата дистанционно. Действията на натрапниците бяха разкрити чрез компютърен анализ и физически оглед на залите след откриването на пробива в сигурността.

Извършителите се държаха като обикновени туристи: бяха се нагледали на експонати, беше им станало скучно и си бяха тръгнали, за да разпуснат в някой близък ресторант или бар.

Бе извършена пълна инвентаризация, която установи, че макар някои предмети да са били преместени, натрапниците не са изнесли нито една картина, експонат или дори хартийка. Криминалистите (Райм и Сакс не работеха по този случай) бяха силно затруднени от огромната площ, която трябваше да огледат; залата за древни оръжия бе достатъчно голяма сама по себе си, но подземната система на архива и хранилището се простираха на още по-обширна територия на изток, от другата страна на Пето авеню.