Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 69

Когато си мечтаех за това да съм вампир, никога не си представях това — да спя сред непознати като в младежко общежитие за безсмъртни, само за да мога да се събудя, да танцувам и да се забавлявам с други от моя вид. Това ли щеше да бъде животът, който щях да водя ако се присъединях към подземния свят? Да крия завинаги самоличността си — или да рискувам всичко и да се разкрия на смъртните?

Беше време да кажа на Оникс и Скарлет за кръговете в посевите и какво бях подслушала там.

— Ние сгрешихме, така де, аз сгреших. Относно Финикс. Той няма намерение да разкрие клуба. Той иска да живеем тихо и дискретно.

— Шегуваш се — невярващо каза Оникс.

Очите на Скарлет станаха червени от обзелия я гняв.

— Тогава е бил Джагър… през цялото време.

— Да! Той и Финикс се изправиха един срещу друг при кръговете в посевите. Джагър е канел вампири тук под предлога за приятно прекарване в безопасен клуб, но през цялото време е планирал просто да събере достатъчно членове, за да превземе града.

— Мамил ни е през цялото време! — ахна Скарлет.

— Трябва да предприемем нещо преди да съсипе клуба — и нас! — уверено каза Оникс.

Вратата се отвори. Русият ухажор на Скарлет се появи и изглеждаше доста угрижен.

— Ето ви къде сте! — с обвинителен тон каза той на Скарлет. — Нещо става долу… Той се поколеба когато ме зърна. — Опасявам се, че ще изгубим клуба.

Преди да даде някакво обяснение той хвана Скарлет за ръка, тя на свой ред хвана Оникс, а Оникс хвана мен. Усетих, че нежната й длан е потна. Обзе ме силно безпокойство — какво би изнервило един вампир?

Навлязохме в лабиринта от тъмни и тесни катакомби. Напомняше ми досущ на населена от духове къща за Хелоуин само дето костюмираните доброволци бяха истински вампири. Озъбени, с бледи лица, със сини устни, всичките облечени с бели тениски и висяха по арките, докато ние забързано си проправяхме път. Те ни отправяха заплахи, облизваха устни, с очи изпълнени с ярост, протягаха ръце към нас и се опитваха да хванат каквото могат, от тениските до полите ни. Част от катакомбите бяха толкова извити, че се страхувах, че ще се разделим. Други бяха толкова тъмни, че единственото, което усещах бе ръката на Оникс и ботушите ми стъпващи по неравния под.

Когато една гола крушка най-накрая освети пътя ни, бях сигурна, че държах за ръката някой друг, а не Оникс. Когато вдигнах поглед, изкрещях от ужас. Един вампир с червени очи стискаше здраво ръката ми, а ноктите му бяха с дължината на нож. Преди да успея да го поваля с някой карате удар или да забия кубинката си в марковите му кецове на черни и бели квадрати, Оникс се взря в лицето му, с блеснали от ярост очи, и ме дръпна надалеч.

Някой изскочи от сенките и блокира пътя ми.

— Гласувай за Джагър, ако знаеш кое е най-добро за теб.

Успях да го заобиколя когато друг вампир, гледайки от една арка надолу към нас ни предупреди:

— Джагър е чистокръвен, струва си да го подкрепиш.

Оникс стисна ръката ми и усетих силно дръпване, което ме изстреля напред заедно с цялата ни верига. Всички се изсипахме в безопасност в една стая, където мъгла се просмукваше във въздуха и опашка от членове чакаха да поемат в неизвестна за нас посока. Бяхме успели да се измъкнем от катакомбите.