Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 71

Финикс и Джагър, заобиколени от поддръжниците си излязоха от противоположните краища на сцената както правеха професионалните боксьори, когато излизаха на ринга.

Джагър вдигна ръце във въздуха в поздрав, а Финикс скръсти ръце и се отдръпна назад.

Дракон отново прочисти гърлото си.

— И сега… това, за което всички чакате… Водач на Тъмницата е…

Всички затаиха дъх.

След това Дракон се наведе към микрофона и изкрещя:

— Водач на Тъмницата е… Финикс!

Публиката нададе възгласи, въпреки че облечените в бели тениски членове очевидно бяха разочаровани.

Сграбчих ръката на Скарлет. Момичетата викаха от удоволствие и ние вдигнахме ръце и затанцувахме.

Дракон изглеждаше два пъти по-голям и три пъти по-едър от Джагър.

— Джагър, време е да върнеш обратно твоя ключ на водач — нареди му и откачи верижката от врата на Джагър.

А после се върна при микрофона:

— Този ключ е единствен по рода си и не може да му се направи дубликат — обяви Дракон. — Това е единственият ключ, който може винаги да отключи или заключи клуба и дава на притежателя си пълен контрол.

Финикс се приближи към микрофона под оглушително ръкопляскане и възгласи, а Дракон му връчи блестящия златен шперц.

Публиката нададе още веднъж радостни възгласи когато Финикс кимна в знак на приемането му.

— За нашето оцеляване — започна той речта си със своя отчетлив румънски акцент, — ние трябва да останем тихи и дискретни. Тъмницата се превърна в перфектното място, където можем да бъдем самите себе си. Да си вампир не означава да си агресивен.

Публиката ентусиазирано го поздрави.

— И това, което е най-важно е да не избираме само един човек за лидер. Така че докато се придържате към дискретния начин на живот аз предавам контрола на истинските водачи на клуба — вие!

Финикс размени поздрави с поддръжниците си, слезе от сцената и изчезна.

— Това е страхотно! — изкрещя Скарлет.

Оникс и Скарлет сключиха ръце с моите и заедно заподскачахме нагоре-надолу, захилихме се лудешки и се радвахме. Плитките на Оникс и буклите на Скарлет се люлееха като на момичетата в училищния двор.

Джагър скочи на сцената и сграбчи микрофона.

— Недейте с такава готовност да му предавате клуба! — Шумът започна да затихва, докато най-накрая стана мъртвешки тихо. Всички се чувстваха объркани от повторното появяване на Джагър.

— Един от нашите членове е измамник! — извика той. — В действителност тя дори не е член на клуба! Това е клуб за безсмъртни, а една от нас всъщност е смъртна!

В клуба се надигна шепот като опустошителен огън. Толкова се бях вживяла в момента, че не се усетих как и аз ахнах заедно със Скарлет и Оникс.

— Резултатът от гласуването е недействителен! — заспори Джагър. — Не Финикс е вашият победител!

— Това е странно, — изкоментира Оникс. — Кой смъртен би искал да е заобиколен от вампири? Да не би да иска да умре?

— Настоявам за повторно преброяване! — извика Джагър.

Някои от поддръжниците на Джагър се бяха качили на сцената и разглеждаха купчината бюлетини една по една.

Публиката стоеше на тръни сякаш чакаше заповедта за изпълнение на екзекуцията.

Поддръжниците на Финикс също се качиха на сцената и наобиколиха тези от групата на Джагър.