Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 18

Имаше толкова много неща, които исках да питам Александър, че не знаех откъде да започна. Докато продължавахме да режем от пържолите си аз полюбопитствах за нещата, които бях пропуснала по времето на раздялата ни.

— Тук ли е Валентин? Какво правеше през цялото време? Кога планираш да се върнеш вкъщи? — избълвах за секунда.

— По-бавно — ми каза той потупвайки ръката ми.

— Разкажи ми за Валентин. Той добре ли е?

— Да, Валентин е добре. Върна се при семейството си.

Зачаках да чуя още, но Александър само ми смигна и отхапа от един сладък картоф.

— И това е всичко? — запитах го аз.

Докато с Беки бихме започнали преразказа на някоя сочна случка с описание на „мястото на събитието“, последвано от описание на дрехите и диалога и щяхме да завършим с „дочутите слухове“ и пристрастни коментари, то Александър просто доставяше едносричен отговор. Как се предполагаше да чуя една подробна история поднесена по този начин?

— Тук ли е Валентин или в Румъния? — продължих да любопитствам.

— В Румъния предполагам.

— А видя ли Джагър?

— Да. — Александър се върна към рязането на пържолата си.

— Така ли? Какво ти каза той? Заплашваше ли те? Къде го срещна? На гробището в Хипстървил?

— Отидох до апартамента му в Клуб Ковчег. Трябва да призная, че и той беше изненадан — започна Александър. — Когато вдигна вратата, ме видя да стоя сам пред него — Валентин бе застанал до асансьора. Първоначално Джагър беше готов за схватка — сви юмруци, оголи зъби, но тогава видя Валентин и вълна на облекчение премина през него. Никога не го бях виждал такъв. Джагър беше толкова радостен да види, че Валентин е в безопасност, че забрави цялото ожесточение.

— Уау, ти наистина си герой — възторжено му казах аз.

— Беше очевидно, че Джагър изпитва смесени чувства, че точно аз бях този, който му върна Валентин. От толкова дълго време търсеше отмъщение от мен за несъстоялата се церемония с Луна, че не знаеше как да реагира. За първи път откакто се помня Джагър и аз не бяхме съперници.

— Иска ми се да бях там да го видя с очите си — му казах аз.

Той посегна да хване ръката ми.

— След като прегърна брат си, — продължи Александър. — Джагър ми протегна ръка. Точно тогава разбрах, че сключихме примирие — между него и мен и между семействата ни. Благополучното връщане на Валентин бе много по-важно от изпълнението на каквато и да е церемония.

— Мислиш ли, че сега вие двамата ще бъдете приятели?

Александър поклати главата си.

— За съжаление не. Ние сме абсолютни противоположности и нямаме много общо помежду си. Но сега нещата между нас се успокоиха и вероятно е по-добре за двама ни да не се виждаме за известно време, за да задържим нещата в това положение.

Александър отпи глътка от чашата си.