Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 16

Точно тогава чух някой да се движи в ковчега.

Отстъпих назад и токът на ботуша ми се закачи на един малък пирон стърчащ от долния край на преградата. За няколко мига паравана и аз се олюлявахме напред и назад. Бях на прага да предизвикам голяма суматоха. Възвърнах равновесието си, успях да изправя преградата и да се скрия зад нея. Надзърнах през една малка пукнатина между дъските, които бяха широки колкото линийка, а сърцето ми заблъска по-силно и отпреди.

Капакът на ковчега започна съвсем бавно да се отваря към мен, което ми попречи да надзърна вътре, докато капака не се отвори на деветдесет градуса. Не видях пръсти или ръка, или каквото и да е да отваря капака нито пък можех да видя каквото и да е — или който и да е — зад него. Надникнах зад преградата.

И точно тогава един сънен Александър се взря право в мен.

Стресната нададох вик.

Той застина. Шоколадовите му очи станаха кърваво червени.

— Рейвън!

Опитах се да се успокоя и да възвърна самообладанието си.

— Не исках да изплаша нито теб, нито самата мен — извиних се аз.

— Какво правиш тук? — попита ме напълно шокиран.

— Дойдох да те видя…

Александър излезе от ковчега бос, облечен в черна тениска и черни боксерки и се спря до нощното шкафче. Не изтича до мен и не ме грабна в ръцете си. Това не беше реакцията, която очаквах.

— Мислех, че ще се радваш да ме видиш — казах. Костваше ми нечовешки усилия да се въздържа не го прегърна.

— Така е, просто… — Александър стоеше неловко. Той оправи косата си с едната ръка и изпъна дрехите си с другата.

— Не се ли радваш, че съм тук? — попитах. — Не можех да чакам дори ден повече.

— Аз току-що се събудих — каза той смутено, като търкаше едното си око с опакото на ръката си. — Бих предпочел да ми дадеш едно дори и съвсем кратко предупреждение преди това. — След това неприветливото му изражение се смекчи. Той изглеждаше секси, дългата му коса беше разрошена, а дрехите все още му стояха накриво. Дори на тъмно Александър грееше в стаята. Топла усмивка обхвана съненото му лице.

— Толкова ми липсваше, не можех да дишам без теб — казах и се затичах към него.

— И ти на мен — отвърна ми той с поглед отправен надолу към мен. Той отметна косата от лицето ми, придърпа ме към себе си и ме обви плътно с ръце. Аз го прегърнах през врата, а лакираните ми черни пръсти се заровиха в копринено черната му коса. Той се наведе към мен и ме целуна така страстно, точно както го бях сънувала нощ след нощ откакто замина от Дулсвил. Александър захапа шията ми с устни, както вълк би направил с шията на лебед. Острите ръбчета на зъбите му се плъзнаха по кожата ми след това той внезапно се дръпна назад.

— Госпожице Рейвън? Госпожице Рейвън? — ме викаше Джеймсън отдолу.

Александър ме пусна да стъпя на земята. Червения цвят на очите му се върна до естествения им кафяв цвят. Той изглеждаше разтърсен, но аз държах ръката му в знак на насърчение. Знаех, че съм в безопасност в прегръдката му.

— Тя е тук горе с мен, Джеймсън — отговори му Александър.