Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 20

Александър бързо отклони поглед.

Джеймсън влетя в стаята носейки поднос с десерти и сложи край на разследването ми.

— Точно навреме — каза му Александър. — Тъкмо приключихме.

Джеймсън ни поднесе две абсолютно възхитителни крем-брюлета.

— Сякаш вечерям в петзвезден ресторант! — направих му комплимент аз.

Бледата кожа на Джеймсън се обагри в розово, докато избутваше чиниите от вечерята ни.

— Има толкова много за правене докато сме тук — развълнувано казах аз загребвайки от десерта ми. — Трябва да се срещнеш с Леля Либи. А и „Готини Готици“. И разбира се Клуб Ковчег!

Александър строго ме погледна.

— Само не Клуб Ковчег.

— Не се тревожи, мога да вляза. Имам фалшива лична карта.

— Не това имах предвид. Този клуб не е място, което момиче като теб би трябвало да посещава.

— Момиче като мен ли? — засмях се невярващо. — Това е готически клуб. Създаден е за мен! Откакто го посетих за последно си мечтая да отидем там заедно. Какво би могло да се случи?

— На едно момиче в бар ли? — така ми зададе въпроса, като че имах две глави. — Не гледаш ли новини?

— Знам — казах му като завъртях очи тъй като ми прозвуча сякаш ме мъмреха родителите ми. — Не е най-безопасното място… но…

— Последния път там срещна Джагър. Спомняш ли си?

Александър имаше право. Не можех да се похваля с най-добрите резултати от решенията си. Любопитството ми бе завело най-големия враг на гаджето ми право при него, поставяйки него и семейството ми в голяма опасност.

— Да — признах най-накрая. Разочарована застъргах изгорялата захарна глазура, образувала коричка по вътрешната страна на купичката.

Александър постави призрачно бялата си ръка върху моята.

— Ще отидем, но заедно.

— Можем ли да отидем тази вечер? — го попитах аз вирвайки глава закачливо.

— Какво ще кажеш за утре. Аз не очаквах гости, забрави ли?

— О, да, разбира се. — Спомних си как нахлух при него. След това вдигнах вежда скептично и го предизвиках. — Нямаш някоя гореща среща, нали?

— Да. Всъщност имам.

— Така ли?

— Да и тя почти приключва. — Александър хвърли поглед на античния мраморен часовник поставен върху полицата на неизползваната камина. Часовникът едва тиктакаше, а голямата му стрелка бе счупена. Не исках вечерта да свършва, но знаех, че е неизбежно. Той избърса устните си с ленената салфетка и след това хвана ръката ми.

— Толкова се радвам, че дойде — каза ми с обожание. — Винаги успяваш да ме изненадаш.

— Ти също ме изненадваш… — След като си поех дълбоко дъх го попитах. — Защо вие двамата все още стоите тук?

Точно тогава Джеймсън се върна да събере съдовете.

За момента Александър се откачи от въдицата.

— Позволете на мен, госпожице Рейвън — каза ми Джеймсън. Александър и икономът му подредиха съдовете на най-горното рафтче на количката.

— Джеймсън ще те закара до апартамента на леля ти.

Погледнах към счупения часовник мъчейки се да разбера точния час.

— Джеймсън може да ме остави където е урока на леля ми по барабани. По-близо е. Мисля, че може да сте срещали леля ми Либи. Тя работи в Happy Homes.