Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 17

— Помислих, че се е загубила. Вечерята е сервирана.

— Тъкмо бях започнал с предястието — прошепна ми той с намигване.

— Десерта ще е още по-вкусен — отвърнах му аз и го целунах бързо по бузата.

Чувствах се толкова дребна колкото мъничка кукла Поли в къщата-мечта на Барби, докато седях сама на дългата колкото лимузина маса в грандиозната и застинала, с висок цели километри таван, трапезария. Черна дантелена покривка беше застлана върху масата, а един единствен свещник блещукаше в центъра й. На чудовищната маса бяха подредени чинии от китайски порцелан на марката Уеджууд, истински сребърни прибори и кристални чаши — ежедневие за моето гадже вампир. Семейство Мадисън хапваха така изискано само веднъж годишно и то когато баба ми извадеше китайския порцеланов сервиз и приготвяше коледна вечеря; иначе хапвахме стриктно от сервизи на Pfaltzgraff.

Кубинките ми драскаха дървения под, докато неспокойно ги люлеех напред-назад под масата, нетърпелива да дочакам Александър да се появи. Надявах се поне някой призрак да прелети покрай мен, за да ми прави компания, но такъв не се появи. След миг усетих познато присъствие зад мен последвано от докосването на две ръце по раменете ми.

Почувствах устни да се притискат към шията ми. Стана ми толкова горещо, че помислих, че бих могла да разтопя ледените кубчета в кристалната ми чаша. Усетих краищата на косата на Александър с цвят на нощ все още влажни от бързия душ при допира им до голото ми рамо. Той ухаеше силно на сладката миризма на парфюм „Дракар“ на Guy Laroche и на шампоан Ирландска пролет.

— Не трябваше да ти се натрапвам по този начин — извиних се, докато той стоеше до мен. — Ти си много по добър спортсмен от мен — добавих. — Не съм сигурна каква щеше да е моята реакция, ако аз те заварех да ме гледаш докато спя.

— Аз знам точно как щеше да реагираш — Александър направи чудовищна физиономия подобна на Годзила и двамата се ухилихме знаейки, че е прав.

Александър придвижи стола и приборите си до мен. Джеймсън влезе в стаята бутайки скърцаща метална количка на колелца, върху която имаше един покрит поднос от истинско сребро. Вдигна капака и разкри две цвъртящи, окървавени пържоли.

— Позволих си да приготвя вашата средно опечена — каза ми Джеймсън докато ми сервираше. — Предположих, че няма да ви харесва да е толкова сурова, колкото тази на Александър.

Погледнах към чинията на Александър. Едва запечена на скарата пържола почти плуваща в басейн от кръв.

— Перфектна е — му казах аз с пресилена усмивка.

— Не е ли приятна изненада, че Рейвън дойде? — попита Джеймсън докато слагаше вдигащия пара и приготвен в масло, горещ грах.

— Най-перфектният начин да се събудиш — каза Александър с весели пламъчета в очите.

— Ще желаете ли нещо друго?

— Мисля, че това е всичко засега — обяви Александър.

Придърпах стола си още по-близко до този на Александър. Не можех да повярвам, че гаджето ми, което бе далеч за толкова много дни, сега седеше до мен. Болката, която чувствах през последния месец и нещо се бе изпарила.

Александър изглеждаше съвсем прегладнял, докато късаше кървавата си пържола. Всеки път, когато бях с Александър ми трябваше да си напомням, че излизам с истински вампир. Че той току-що се бе събудил докато аз, от друга страна, бях будна от повече от дванадесет часа. След като се събудеше гаджето ми копнееше за кръв по начина, по който аз копнеех за карамелено лате.