Читать «Картбланш» онлайн - страница 63

Бонд паркира бентлито дискретно — ако думата можеше да се използва, за да се опише кола за сто двайсет и пет хиляди лири в Канинг Таун — на петдесетина метра от жилището на Хидт, скрито зад няколко контейнера.

— Екипът за арест е в хеликоптера, сър докладва асистентът.

— Да излитат — нареди Озбърн-Смит — и да кръжат във въздуха някъде край Корнишона.

Четирийсететажната сграда с офиси на швейцарската застрахователна компания „Суис Ре“, която се извисяваше над лондонското Сити и според него по-скоро приличаше на космически кораб от петдесетте години на миналия век, отколкото на кисела краставичка, заемаше централна позиция и следователно беше добро място, откъдето да започнат преследването.

— Предупредете охраната на всички летища Хийтроу, Гатуик, Лутън, Сгансгед, Лъндън Сити, Саутенд и Бипш Хил.

— Добре, сър.

— Още обекти — рече техническият специалист.

На екрана трима души излизаха от къщата. Висок мъж в костюм и прошарена коса и брада вървеше до дългурест блондин, чиито ходила стъпваха навън. Следваше ги слаба жена в черен костюм и с бели коси.

— Онзи с брадата е Хидт — отбеляза специалистът.

— Имаш ли представа коя е жената?

— Не, сър.

— А жирафът? — подигравателно попита Озбърн-Смит. Още беше ядосан, че Бонд не е сметнал за необходимо да попълни формуляра за огнестрелното оръжие. Той ли е Ирландеца, за когото всички говорят? Снимай ги и ги пусни за проверка. Побързай.

Тримата влязоха в гаража. Миг по-късно през портата изфуча черно ауди А8 и подкара по улицата.

— И тримата са в колата заедно с охранителя — извика заместник-заместникът.

— Включете наблюдение МАСИНТ. И маркирайте с лазер за всеки случай.

— Ще се опитам — отговори специалистът.

Направи го.

Бентлито на Бонд плавно се вля в движението и пое след аудито.

— Увеличи образа и не ги изпускай — заповяда Озбърн-Смит с фъфлене, от което отдавна се мъчеше да се отърве. Говорният дефект го тормозеше през целия му живот.

Камерата се фокусира върху германския автомобил.

— Добро момче — похвали той техническия специална.

Аудито се движеше бързо. Бонд го следваше дискретно, но не пропусна нито един завой. Шофьорът на немската кола беше добър, но Бонд беше още по-добър — предугаждаше кога онзи ще опита нещо хитро, ще се откаже да свърне или неочаквано ще смени лентата и контрираше мярката. Двата автомобила минаваха на зелено, жълто и червено.

— Насочват се на север. Принс Риджънт Лейн.

— Значи не отиват на летище Лъндън Сити.

Аудито подкара по Нюхам Роуд.

— Аха — ентусиазирано възкликна заместник-заместникът. — Или Станстед, или Лутън.

— Отправя се на север по А406 — съобщи друг технически специалист, възпълничка русокоса жена, която сякаш се материализира от празното пространство.

След това аудито и бентлито поеха по М25, насочвайки се на запад.

— Лутън! — извика асистентът.

— Раздвижѝ птицата по-спокойно — нареди Озбърн-Смит.

— Добре.

Всички мълчаливо следяха движението на аудито. Накрая колата влезе в паркинга за кратък престой на летище Лутън. Бонд не беше далеч. Бентлито спря внимателно извън полезрението на пътниците в аудито.