Читать «Картбланш» онлайн - страница 55

Джефри Дивър

— А сега за метала, който си намерил — продължи Фили. — Титаниево-стоманена сплав. Уникална е. Никой в лабораторията не беше виждал подобно нещо. Стружките са били изхвърлени от машина през последните няколко дни.

Това ли бяха правили хората на Хидт в мазето на болницата? Оръжие от тази сплав?

Погледът на Бонд се плъзна от челото към гърдите ѝ, докато Фили отпиваше от виното си.

— А на сърбите казах, че ще ги принудя да въведат еврото на мястото на динара, ако не ми помогнат — добави тя. — И те се обадиха. Човекът, който работи с Ирландеца, е Алдо Карич, отговорник по товарите в железниците.

— И е знаел кой влак превозва опасния материал.

— Да — потвърди Фили и се намръщи. — Това също е странно. Материалът е изключително опасен. Метилов изоцианид, химичното вещество, което уби всичките онези хора в Бопал.

— Господи.

— Но, виж, ето списък на всичко във влака. — Тя му показа текст, преведен на английски. — Контейнерите са били бронирани. Не би трябвало да се отворят дори ако ги изхвърлиш от самолет.

Бонд остана озадачен.

— Тогава евентуална катастрофа на влака не би предизвикала изтичане.

— Малко вероятно. И още нещо, вагонът с химичното вещество е съдържал само триста килограма метилов изоцианид. Материалът наистина е смъртоносен, но в Бопал изтекоха четирийсет и две хиляди килограма. Дори няколко цилиндъра да се бяха отворили, пораженията щяха да бъдат незначителни.

Но от какво друго би могъл да се интересува Ирландеца? Бонд прегледа списъка. Освен опасните химикали товарът беше безобиден — бойлери, резервни части за превозни средства, моторно масло, метални отпадъци, трегери, дървен материал… Нямаше оръжия, нестабилни вещества или други рискови материали.

Може би произшествието беше сложен план, за да бъде убит машинистът или някой друг, който живееше в подножието на хълма близо до ресторанта. Вероятно Ирландеца бе искал да инсценира смъртта му така, че да прилича на нещастен случай. Докато не разберяха каква е целта на Ной, не можеха да реагират адекватно. Бонд можеше само да се надява, че наблюдението, което с нежелание бе започнал по-рано вечерта, ще го възнагради.

— Нещо повече за „Геена“? — попита той.

— По дяволите.

— Моля?

Лицето ѝ разцъфна в усмивка.

— От Геена произлиза юдейско-християнската идея за ада. Думата произлиза от старото име на долината Еном в Израел. Някои хора смятат, че много отдавна мястото е било използвано за изгаряне на боклуци и че в скалите може би е имало залежи на природен газ, който постоянно е поддържал огньове. В Библията Геена е мястото, където ще бъдат наказани грешниците и неверниците. Геена се споменава наскоро ако може да наречеш „скоро“ преди сто и петдесет години — единствено в стих на Ръдиард Киплинг. — Фили беше научила цитата наизуст и го издекламира. — „Надолу за Геена или нагоре към трона, най-бързо пътува онзи, който е сам“.

На Бонд му хареса и си го повтори наум.

— А сега другата ми задача, „Стоманен патрон“ продължи тя.

Отпусни се — каза си Бонд и безразлично повдигна вежда.