Читать «Картбланш» онлайн - страница 56

— Не видях връзка между плана „Геена“ и „Стоманен патрон“.

— Разбирам. И аз мисля, че не са свързани. „Стоманен патрон“ е нещо друго — отпреди да постъпя в ГМР.

Лешниковите ѝ очи огледаха лицето му и за миг се спряха на белега.

— Работил си в Отбранителната разузнавателна агенция, нали? А преди това си бил в Афганистан с Военноморския резерв.

— Точно така.

— Афганистан… И руснаците бяха там, естествено, преди ние и американците да решим да се отбием на чай. Това има ли нещо общо с мисията ти там?

— Може би. Не знам.

Фили осъзна, че задава въпроси, на които той не иска да отговори.

— Получих официалната руска информация, която нашата Станция „Р“ хакна, и прегледах метадатата. Препрати ме към други източници и открих, че „Стоманен патрон“ е операция за премахване на мишени, разпоредена от високо ниво. За това се отнася изразът „няколко смъртни случая“. Не можах да разбера дали е на КГБ или СВР, затова все още не знаем датата.

През 1991 година КГБ, прословутият съветски апарат за сигурност и шпионаж, беше преустроен в руското СВР за чуждестранно разузнаване и ФСБ за вътрешно разузнаване и сигурност. Последвалата съгласуваност между двете организации в света на шпионажа показа, че промяната е само козметична.

Бонд се замисли.

— Премахване на мишена.

— Да. И един от нашите тайни агенти от МИ6 е бил замесен по някакъв начин, но все още не знаем кой и как. Може би е преследвал руския убиец, искал е да го вербува и използва като двоен агент. Или мишената е бил нашият човек. Скоро ще науча повече. Отворих няколко канала.

Бонд се усети, че се е втренчил в покривката на масата и е сбърчил чело, и побърза да се усмихне на Фили.

— Блестяща работа. Благодаря.

Той написа на мобилния си телефон резюме на разказа на Фили за Хидт, Инцидент 20 и „Зелена инициатива“, като пропусна информацията за операция „Стоманен патрон“, и изпрати съобщението на М. и Бил Танър.

— Е, време е да хапнем нещо след усилената работа. Първо виното. Червено или бяло?

— Аз съм момиче, което не играе по правилата — отговори Фили и после млъкна, без да поясни. Бонд възприе това като закачка. — Ще пия червено — „Марго“ или „Сен Жулиен“, с някоя не много тлъста риба, например морски език, а след това „Пино Гри“ или „Албариньо“ с хубава сочна пържола. — Тя се смили над Бонд. — Искам да кажа, че ще приема всичко, което ти си в настроение да поръчаш.

Фили намаза с масло залък от хлебчето си и го изяде с очевидно удоволствие, а сетне взе менюто и го разгледа като малко момиче, което се опитва да реши кой коледен подарък да отвори първо. Бонд остана очарован.

Миг по-късно сервитьорът се приближи до тях.

— Ти поръчай пръв — каза Фили на Бонд. — На мен ми трябват още седем секунди.

— Ще започна с пастет. Нека препекат филията, ако обичате. А след това калкан на скара.

Фили поиска зелена салата с пармезан и круши и задушен омар със зелен фасул и млади картофи.

Бонд избра бутилка „Шардоне“, което не беше държано в дъбова бъчва, от Марлбъро, Нова Зеландия.

— Чудесно — одобри Фили. — Американците отглеждат най-хубавия сорт шардоне след Бургундия, но наистина трябва да са много смели, за да изхвърлят проклетите си дъбови бъчви.