Читать «Картбланш» онлайн - страница 53

И беше предложила ресторант близо до жилището си.

Какво послание се криеше в този избор?

Джеймс Бонд погледна часовника си. Време беше да се облече и да го дешифрира.

Осемнайсета глава

В осем без петнайсет таксито остави Бонд пред „Антоан“ в Блумсбъри и той мигновено одобри избора на Фили. Мразеше препълнени, шумни ресторанти и барове и много пъти си беше тръгвал от луксозни заведения, когато нивото на децибелите се окаже твърде дразнещо. Веднъж се беше пошегувал, че скъпите кръчми са по-скоро „гротескни“, отколкото „гастрономически“.

„Антоан“ беше тих и слабо осветен. В дъното на залата се виждаше внушителна селекция от вина, а стените бяха отрупани с мълчаливи портрети от XIX век. Бонд поиска малко сепаре недалеч от стената с бутилките. Настани се на меката кожа, както винаги, с лице към заведението и входа, и се огледа. Посетителите бяха бизнесмени и местни хора.

— Нещо за пиене? — попита сервитьорът, приятен мъж на четирийсет години с обръсната глава и обеци на ушите.

Бонд реши да си поръча коктейл.

— Двойно „Краун Роял“ с лед, ако обичате. Добавете на половината на това ликьор „Трипъл Сек“, три капки „Ангостура битер“ и щипка настъргана портокалова кора.

— Добре. Интересно питие.

— В основата си е старомодно, но всъщност сам го измислих.

— Има ли си име?

— Още не. Търся нещо подходящо.

След няколко минути питието пристигна и Бонд отпи малка глътка. Съставките бяха дозирани идеално и той каза това на сервитьора. Тъкмо остави чашата си на масата, когато видя, че Фили влиза в ресторанта, засияла в усмивка. Стори му се, че тя ускори крачка, когато го забеляза.

Беше облечена в тесни черни джинси, кафяво кожено яке и прилепнал по тялото тъмнозелен пуловер с цвета на ягуара му.

Той стана, когато Фили се приближи. Тя не седна срещу него, а от едната му страна. Носеше куфарче.

— Добре ли си? — попита го.

Бонд очакваше нещо по-лично от този безучастен поздрав, но после строго се запита: От къде на къде?

Фили още не беше съблякла якето си, когато привлече погледа на сервитьора, който я поздрави с усмивка.

— Офелия.

— Арън. Ще пия чаша „Мозел Ризлинг“.

— Веднага.

Виното дойде и Бонд каза на Арън, че ще поръчат след малко. Чашите им си кимнаха една на друга, но не се докоснаха.

— Първо ми разкажи за Хидт — смотолеви Бонд и се премести по-близо до нея.

— Проверих в „Специални операции“ в Скотланд Ярд, МИ6, Интерпол, Националния център за информация по престъпността и ЦРУ в Америка и холандските тайни служби. Направих дискретни запитвания и в МИ5. — Фили очевидно беше доловила напрежението между Бонд и Озбърн-Смит. — Хидт няма криминално досие, нито е в списъка за наблюдение. По-скоро е консерватор, отколкото лейбърист, но не проявява голям интерес към политиката. Не изповядва никаква религия. Държи се добре с подчинените си. Няма вълнения сред работниците му. Няма проблеми и с Данъчната агенция, здравното осигуряване и „Безопасност на труда“. Изглежда, че е богат бизнесмен. Много богат. Винаги се е занимавал със събиране и рециклиране на отпадъци.