Читать «Картбланш» онлайн - страница 57
Джефри Дивър
Бонд беше на абсолютно същото мнение.
Арън донесе виното, което се оказа превъзходно. Бонд направи комплимент на Фили за избора ѝ на ресторант.
Последва непринуден разговор. Тя го разпита за живота му в Лондон, скорошните му пътувания и къде е израснал. Той инстинктивно ѝ разказа само общата информация, която вече беше изнесена в публичното пространство смъртта на родителите му, детството му с леля Шармейн в Пет Ботъм, Кент, краткия период в Итън и последвалото пребиваване в колежа „фетес“ в Единбург, където беше учил и баща му.
— Да, чух, че в Итън си изпаднал в неудобно положение. Нещо, свързано с прислужница? — Тя отново направи пауза и после се усмихна. — Знам официалната версия — малко скандална. Носеха се и други слухове. Че си защитавал честта на момичето.
— Мисля, че устните ми трябва да останат запечатани по този въпрос — усмихна се Бонд. — Ще се позова на Закона за държавната тайна. Неофициално.
— Е, ако е вярно, ти си бил твърде млад, за да си играеш на странстващ рицар.
— Доколкото си спомням, току-що бях прочел „Сър Гауейн“ от Толкин.
Бонд не можа да не отбележи наум, че Фили го е проучвала.
Той я разпита за детството ѝ. Тя му разказа как е израснала в Девън и за училището пансион в Кеймбриджшър, където се отличила като доброволец в организация за защита на човешките права, а после учила право в Лондонското училище по икономика и политически науки. Обичала да пътува и говори надълго и нашироко за почивките си. Най-много се оживи, когато стигна до мотоциклета си BSA и другата си страст — ските.
Очите им се срещнаха за няколко секунди.
Бонд почувства познатото електрическо припламваше. Коленете му докоснаха нейните, отчасти неволно, отчасти преднамерено, Фили прокара пръсти през разпуснатите си червени коси.
Тя затвори очи и потърка клепачите си.
— Трябва да отбележа, че идеята беше гениална. Имам предвид вечерята. Определено се нуждаех от… — Гласът ѝ постепенно заглъхна и очите ѝ се присвиха закачливо от удоволствие, което не можеше или не искаше да обясни. — Не съм сигурна дали съм готова вечерта да свърши. Часът е едва десет и половина.
Бонд се наведе към нея. Раменете им се докоснаха и този път нямаше отдръпване.
— Бих желала едно питие след вечерята, но не знам какво точно предлагат тук.
Фили му казваше, че има портвайн или бренди в апартамента си малко по-нататък по улицата, диван и музика. И по всяка вероятност още нещо.
Следващите му думи би трябвало да бъдат:
Показалецът и палецът на дясната ѝ ръка леко потъркваха безименния пръст на лявата. Бонд видя белезникавото място, където нямаше тен от последната ѝ почивка заради годежния пръстен с тъмночервен рубин на Тим, който вече не беше там.
Лъчезарните ѝ златистозелени очи продължаваха да го гледат и тя все още се усмихваше. Бонд знаеше, че може да платят сметката, да излязат и Фили да го хване под ръка, докато вървят към дома ѝ. Знаеше, че размяната на остроумни реплики ще продължи. Знаеше, че любенето ще бъде изпепеляващо. Виждаше го в искрящите ѝ очи, в начина, по който тя се нахвърли върху храната, в дрехите, които беше облякла, и в смеха ѝ.
