Читать «Картбланш» онлайн - страница 3

Бонд се премести отново. Той беше на трийсет и няколко години, висок метър и осемдесет и тежеше седемдесет и седем килограма. Черната му коса беше сресана на една страна и над едното му око падаше кичур с формата на запетая. На дясната му буза имаше белег, дълъг осем сантиметра.

Тази вечер се беше погрижил за облеклото си. Носеше тъмнозелено яке и водонепромокаеми панталони от американската компания „5:11“, най-добрите тактически дрехи на пазара.

Нощта се спускаше и светлините в стария град Нови Сад на север се увеличаваха. Колкото и оживен и очарователен да беше, Бонд знаеше, че градът има мрачно минало. След като през 1942 година унгарците бяха избили хиляди граждани и изхвърлили труповете им в леденостудения Дунав, Нови Сад беше станал център на партизанска съпротива. Тази вечер той беше там, за да предотврати друга трагедия, различна по характер, но еднаква или дори по-голяма по мащаби.

Предишния ден, събота, в британската разузнавателна общност се беше разпространило предупреждение. В щабквартирата на Британската правителствена комуникационна служба (БПКС) в Челтнам бяха разшифровали електронен шепот за атака в края на седмицата:

Среща в кабинета на ной. Потвърждение за инцидент в петък вечерта, на двайсети. Хиляди жертви в началото. Британските интереси неблагоприятно засегнати. Трансферът на финанси, както обсъдихме.

Не след дълго правителствените подслушвани засякоха и част от второ текстово съобщение, изпратено от същия телефон и в същия кодиращ алгоритъм, но до друг номер:

Среща в неделя в ресторант „Рощил“ край Нови Сад в 20:00. Висок съм метър и осемдесет и имам ирландски акцент.

И после Ирландеца, който любезно, макар и неволно, бе предоставил прякора си, беше унищожил телефона или извадил батерията, както бяха сторили и другите получатели на съобщенията.

През нощта в Лондон се срещнаха Обединената комисия по разузнаването и членовете на КОБРА, комисията за управление на кризи, за да преценят риска от Инцидент 20, наречен така заради датата в петък.

Нямаше солидна информация за произхода и естеството на заплахата, но в МИ6 бяха на мнение, че тя произлиза от племенните райони в Афганистан, където „Ал Кайда“ и филиалите ѝ бяха започнали да наемат западни оперативни агенти в европейски страни. Шестима агенти в Кабул здраво се заловиха да научат повече. Трябваше да проучат и сръбската връзка. И така, в десет часа снощи тънките дълги пипала на тези събития се бяха протегнали и хванали Джеймс Бонд, който седеше в луксозен ресторант близо до Чаринг Крос Роуд с красива жена, чието подробно описание на живота ѝ като неоценен художник вече бе станало отегчително. Съобщението на мобилния телефон на Бонд гласеше: „НТ. Обади се на координатора“.

Сигналът „Нощна тревога“ изискваше незабавен отговор в колкото и часа да бъдеше получен. Обаждането до главния координатор за щастие беше прекъснало срещата и скоро Бонд пътуваше за Сърбия по заповед от Второ ниво на проекта, която го упълномощаваше да идентифицира Ирландеца, да постави проследяващи устройства и други уреди за наблюдение и да го следи. Ако това се окажеше невъзможно, заповедта възлагаше на Бонд задачата да залови Ирландеца и да го върне обратно в Англия или за разпит в някой черен обект в Европа.