Читать «Картбланш» онлайн - страница 2

Неговата река…

Той надзърна през изцапаното с петна предно стъкло и огледа линията отпред на светлината на фара на дизеловия двигател „Дженерал Електрик“. Нямаше за какво да се притеснява.

Клапанът за тягата имаше осем степени. Първата беше най-ниската. В момента беше на пета и машинистът намали на трета, за да забави движението на влака, докато навлизаше в поредица завои. Моторът с четири хиляди конски сили забръмча по-тихо.

Вагоните се заизнизваха по правата отсечка към моста и машинистът увеличи тягата на пета и после на шеста степен. Локомотивът запулсира по-шумно и бързо и отзад се чу силно дрънчене и тракане. Машинистът знаеше, че звукът се разнася от болтовите съединения между вагоните, които протестират срещу промяната на скоростта, минорна какофония, която беше чувал хиляди пъти по време на работа. Въображението му обаче настоя, че шумът идва от металните контейнери със смъртоносното химично съединение в третия вагон. Те се блъскаха един в друг с риск да избълват отровата си.

Глупости — помисли си той и се съсредоточи върху поддържането на равномерна скорост. И после, без някаква особена причина, освен че се бе почувствал по-добре, машинистът дръпна сигналната свирка.

Втора глава

Мъж със сериозно лице и поведение на ловец, легнал в тъмните треви на върха на хълма, чу вопъла на свирката в далечината, на няколко километра оттам. Погледна и видя, че звукът идва от влак, който се приближава от юг. Щеше да пристигне след десет-петнайсет минути. Човекът се запита как този факт може да повлияе на рискованата операция, която се готвеше да изпълни.

Той се премести леко и огледа дизеловия локомотив и дългия низ от вагони с монокъла си за нощно виждане.

Джеймс Бонд прецени, че влакът няма да бъде от значение за него и плановете му, отново насочи монокъла към ресторанта и хотела в балнеологичния курортен център с минерални извори и се втренчи в мишената си през прозореца. Старата сграда беше голяма, измазана с жълта мазилка и с кафяви рамки на прозорците. Очевидно беше любима на местните жители, съдейки по броя на колите „Застава“ и „Фиат“ на паркинга.

Часът беше двайсет и четирийсет минути и неделната вечер беше ясна. Близо до Нови Сад Панонската низина се издигаше в пейзаж, който сърбите наричаха „планински“, въпреки че според Бонд определението беше избрано, за да привлича туристи. За ентусиазиран скиор като него възвишенията бяха обикновени хълмове. Майският въздух беше сух и хладен и наоколо цареше тишина като в параклис на погребална агенция. Краката му бяха обути в износени кожени ботуши, направени за преследване и стабилна опора по време на схватка.