Читать «Картбланш» онлайн - страница 6

В това време Бонд щеше да се вмъкне в мерцедеса от задната седалка на патрулната кола, да преснима документите, да запише каквото може от телефона, да прегледа преносимите компютри и багажа и да постави проследяващи устройства.

Дотогава Ирландеца щеше да е загрял, че това е изнудване, да е предложил подходящ подкуп и после да бъде освободен да върви по пътя си.

Ако местният партньор тръгнеше с него, те щяха да изпълнят по същество същия план, само че с двамата.

— Деветдесет процента съм сигурен, че Ирландеца ще ви повярва — добави Бонд. — Но ако не стане така и ви нападне, запомнете, че той не трябва да бъде убит при никакви обстоятелства. Нужен ми е жив. Целете се в ръката, с която си служи, близо до лакътя, не в рамото.

Въпреки онова, което показват във филмите, раната в рамото обикновено е фатална като тази в корема или гърдите.

Ирландеца излезе навън, като стъпваше накриво. Спря и огледа района. Сигурно преценяваше дали нещо се е променило. Бяха ли пристигнали нови коли, откакто беше влязъл в ресторанта? Имаше ли нещо важно около тях? Той очевидно реши, че няма заплаха, и двамата с партньора му се качиха в мерцедеса.

— Двамата са — отбеляза Бонд. — Същият план.

Ирландеца включи двигателя и запали фаровете.

Бонд сложи ръка на валтера си, уютно прибран в плоския кожен кобур „Д. М. Булард“, седна на задната седалка на полицейската кола и забеляза празна алуминиева кутия на пода. Някой от другарите му се беше насладил на „Йеленско пиво“, докато Бонд извършваше наблюдението. Нехайството го притесняваше много повече от неподчинението. Ирландеца можеше да заподозре нещо, когато го спреше ченге, чийто дъх мирише на бира. Егото и алчността можеше да помогнат, но некомпетентността беше безполезна и непростима опасност.

Сърбите се настаниха отпред. Моторът забръмча. Бонд почука по слушалката на своя късовълнов предавател, използван за тактически операции.

— Втори канал — напомни им той.

— Да, да — отегчено каза по-възрастният агент и двамата сложиха слушалките в ушите си.

Бонд отново си зададе въпроса дали планът му беше правилен. Въпреки бързината, с която беше организирана операцията, той прекара часове, формулирайки тактиката, и смяташе, че е предвидил всеки възможен вариант.

С изключение на един.

Ирландеца не направи онова, което абсолютно задължително трябваше да се случи.

Той не потегли по шосето.

Мерцедесът зави от алеята за коли, излезе от паркинга и тръгна по моравата край ресторанта, от другата страна на висок жив плет, невидим за персонала и посетителите. Отправи се към буренясала нива на изток.

— Говно йедно! — кресна младият агент. — Какви ги върши?

Тримата слязоха от патрулната, за да виждат по-добре. Възрастният сърбин извади пистолета си и понечи да хукне след мерцедеса, но Бонд му направи знак да спре.