Читать «Картбланш» онлайн - страница 5

Бонд се обърна към временния пост зад порутена градинарска барака, която миришеше на моторно масло, бензин и урина, близо до алеята към ресторанта. Двамата му „другари“ чакаха там.

Джеймс Бонд предпочиташе да действа сам, но планът, който беше измислил, изискваше двама местни агенти. Те работеха за БИА, сръбската Служба за национална сигурност — благовидно наименование за шпионска организация. Мъжете бяха под прикритие, преоблечени в униформите на полицията от Нови Сад, и носеха значки на Министерството на вътрешните работи.

Лицата им бяха овални, а главите кръгли. Не се усмихваха. Косата им беше късо подстригана под морскосините фуражки. Вълнените униформи бяха в същия цвят. Единият беше четирийсетгодишен, а другият на двайсет и пет. Въпреки ролите си на местни полицаи, те бяха дошли подготвени за престрелка. Носеха тежки пистолети „Берета“ и купища боеприпаси. На задната седалка на взетата назаем полицейска кола, „Фолксваген Джета“, имаше два автомата „Калашников“ в тъмнозелен камуфлажен цвят, картечни пистолети „Узи“ и брезентова чанта, пълна с осколочни ръчни гранати — сериозни, швейцарски HG 85.

Бонд се обърна към по-възрастния агент, но преди да заговори, чу силно шумолене зад гърба си. Ръката му веднага се стрелна към неговия „Валтер PPS“. Той се завъртя и видя по-младия сърбин, който мачкаше пакет цигари върху дланта си — ритуал, който Бонд, бивш пушач, винаги бе смятал за абсурдно смущаващ и излишен.

Къде му беше умът на този човек?

— Тихо — студено прошепна той. — И махни тези неща. Няма да пушиш.

В черните очи на сърбина боязливо проблесна озадаченост.

— Брат ми непрекъснато пуши, докато е на операция. В Сърбия това изглежда по-нормално, отколкото да не пушиш.

На идване младият мъж беше дърдорил надълго и нашироко за брат си, старши агент в прословутия ЕСО, Екип за специални операции, сръбските спецчасти със статут на подразделение на държавните тайни служби, макар Бонд да знаеше, че всъщност това е паравоенна групировка за черни операции. Младият агент се изпусна, вероятно нарочно, защото гордо заяви, че брат му се е бил с „Тигрите“ на Аркан, безмилостна банда, извършила някои от най-чудовищните зверства в Хърватия, Босна и Косово.

— Може би по улиците в Белград цигарата няма да бъде забелязана, но това е тактическа операция. Разкарай ги — заповяда Бонд.

Сърбинът бавно се подчини и сякаш се накани да каже нещо на партньора си, но после размисли. Вероятно се сети, че Бонд има работни знания по сърбохърватски.

Бонд отново погледна към ресторанта и видя, че Ирландеца оставя динари върху метален поднос. Естествено, не използваше кредитна карта, която можеше да се проследи. Съучастникът му обличаше якето си.

— Добре. Време е.

Бонд повтори плана. Щяха да проследят с полицейската кола мерцедеса на Ирландеца, докато се отдалечеше на километър и половина от ресторанта. Сръбските агенти щяха да спрат колата и да му кажат, че отговаря на описанието на превозно средство, което е използвано за престъпление, свързано с наркотици в Нови Сад. Щяха учтиво да помолят Ирландеца да слезе и да му сложат белезници. Мобилният телефон, портфейлът и документите му щяха да бъдат сложени в багажника на мерцедеса и той щеше да бъде отведен настрана и накаран да се обърне с гръб към автомобила.