Читать «Картбланш» онлайн - страница 28

Компютърът му звънна мелодично и той отвори на екрана закодиран имейл от колега извън страната. Съобщението беше за важна среща утре, вторник, и потвърждаваше часа и мястото. Последният ред го развълнува. Броят на мъртвите утре ще бъде значителен — приблизително сто. Дано ти хареса.

Да, така беше. И желанието, което се надигна в него, когато бе видял трупа в контейнера, се разгоря още по-силно.

Хидт вдигна глава, когато в кабинета влезе слаба жена на шейсет и пет години, облечена в черен костюм с панталони и черна риза. Косата ѝ беше бяла и прибрана на делови кок. На тънкия ѝ врат висеше платинена верижка с голям диамант без друга украса, а подобни скъпоценни камъни, макар и наредени в по-сложни фигури, украсяваха китките и пръстите ѝ.

Одобрих черновите.

Джесика Барнс беше американка. Беше родена в малък град близо до Бостън и регионалният напевен говор продължаваше очарователно да оцветява гласа ѝ. Тя беше Кралица на красотата преди години, когато се запозна с Хидт, докато работеше като сервитьорка в елегантен нюйоркски ресторант. Двамата живяха заедно няколко години и за да я задържи близо до себе си, той я назначи да преглежда рекламите на „Зелена инициатива“ — друго занимание, към което проявяваше малко уважение и слаб интерес. Казаха му обаче, че от време на време Джесика взима добри решения в полза на фирмата.

Докато я гледаше, забеляза нещо различно в нея.

Улови се, че оглежда лицето ѝ. Да, това беше. Той предпочиташе, или по-скоро настояваше тя да се облича само в черно и бяло и да не употребява грим. Днес обаче си беше сложила съвсем лек руж и може би — Хидт не беше сигурен — малко червило. Той не се намръщи, но Джесика проследи посоката на погледа му и неспокойно пристъпи от един крак на друг. Дишането ѝ се промени. Пръстите ѝ понечиха да се плъзнат към скулата, но спряха.

Ала беше разбрала намека му. Подаде му рекламите.

Искаш ли да ги прочетеш?

Убеден съм, че са хубави.

Тогава ще ги изпратя!

Тя излезе от кабинета. Хидт знаеше, че на път за отдела по маркетинг Джесика ще се отбие в тоалетната и ще измие лицето си.

И после тя се изпари от мислите му. Той се втренчи през прозореца в новата пещ за изгаряне на отпадъци. Тръпнеше за предстоящото в петък събитие, но в момента не можеше да избие от главата си утрешния ден.

Броят на мъртвите… приблизително сто.

Стомахът му се сви в приятно усещане.

В същия миг секретарката му съобщи по вътрешния телефон:

— Господин Дън е тук, сър.

— А, добре.

Миг по-късно Ниъл Дън влезе и затвори вратата, за да останат насаме. Трапецовидното лице на тромавия мъж рядко бе трепвало в някакво чувство през деветте месеца, откакто се познаваха. Северан Хидт не се интересуваше от повечето хора и не му пукаше за светската изисканост, но Дън смразяваше дори неговата кръв.

Е, какво се случи там? — попита Хидт. След произшествието в Сърбия Дън му беше казал да намалят до минимум телефонните си разговори.

Дън насочи светлосините си очи към Хидт и с белфастки акцент обясни, че двамата с Карич, сръбската свръзка, са били изненадани от неколцина мъже най-малко двама офицери от сръбското разузнаване, маскирани като полицаи, и един западняк, който е казал на сръбския агент, че е от Европейската организация за мироопазване и наблюдение.