Читать «Картбланш» онлайн - страница 27

Хидт никога не докладваше за мъртвите тела на полицията. Присъствието на ченгета беше последното, което искаше.

Освен това защо да предава на властите такива съкровища?

Той се наведе над трупа и допря колене до останките от дънките на жената. Миризмата на разложение — като на горчив мокър картон беше неприятна за повечето хора, но отпадъците бяха дългогодишна професия на Хидт и той не се отвращаваше от нея повече, отколкото автомобилен монтьор се притеснява от мириса на грес или работник в кланица от смрадта на кръв и черва.

Денисън стоеше на разстояние от уханието.

Хидт протегна единия си жълт нокът и докосна горната част на черепа, от който липсваше повечето коса, и после челюстта и кокалчетата на пръстите — единствените неща, оголени на места. И нейните нокти бяха дълги, но не защото бяха пораснали след смъртта. Това беше мит. Те изглеждаха по-дълги, защото плътта под тях се беше свила.

Хидт дълго съзерцава новата си приятелка и после без желание се отдръпна и погледна часовника си. Извади айфон от джоба си и направи десетина снимки на трупа.

След това се огледа и посочи запустяло място между две големи могили боклуци, същински ръчни колички, вкопчени в пръстите на паднали воини.

— Кажи на работниците да го заровят там.

— Добре, сър отвърна бригадирът.

— Не много дълбоко — добави Хидт, докато се връщаше към минивана. — И да оставят знак, за да мога отново да го намеря.

* * *

Половин час по-късно Хидт беше в кабинета си и разглеждаше снимките на трупа, които бе направил. Седеше пред тристагодишна врата от затвор, монтирана на крака, която му служеше за бюро. Накрая прибра телефона и насочи черните си очи към други въпроси. А те бяха много. „Зелена инициатива“ беше един от основните лидери в събирането, обработването и рециклирането на отпадъци.

Кабинетът беше просторен и слабо осветен. Намираше се на последния етаж в централата на „Зелена инициатива“, бивша фабрика за преработка на месо, създадена през 1896 година, ремонтирана и превърната в нещо, което списанията за вътрешно обзавеждане биха нарекли дрипав шик.

На стените бяха окачени реликви от сградите, които фирмата беше разрушила — грапави боядисани рамки около стъклописи на петна, бетонни водоливници, диви животни и цветя, портрети и мозайки. Свети Георги и змеят бяха представени няколко пъти. Свети Йоан също. На един голям барелеф Зевс под прикритието на лебед обладаваше красивата Леда.

Секретарката на Хидт влезе и излезе с писма за подпис, доклади за четене, договори за одобрение и финансови отчети за обмисляне. „Зелена инициатива“ вървеше изключително добре. На конференция за индустрията рециклиране Хидт веднъж се бе пошегувал, че пословицата за неизбежните неща в живота не трябва да се ограничава с две, а хората трябва да плащат данъци, да умират… и да предават отпадъците си за рециклиране.