Читать «Картбланш» онлайн - страница 26

Миниванът спря в средата на това странно царство на боклука, до очукан контейнер, висок метър и осемдесет и дълъг седем метра. Двама работници на четирийсет и няколко години в жълто-кафяви комбинезони с емблемата на „Зелена инициатива“ неловко стояха до контейнера. Смущението им не намаля, когато дойде президентът на компанията.

— Леле божке! — прошепна единият на другия.

Хидт знаеше, че те се страхуват от черните му очи, гъстата брада и застрашително извисяващата се фигура.

И от ноктите на пръстите му.

— Вътре ли е? — попита той.

Работниците останаха безмълвни и бригадирът, на чийто работен комбинезон беше избродирано името Джак Денисън, отвърна:

— Да, сър. След това кресна на единия работник. — Слънчице, не карай господин Хидт да чака. Той няма цял ден на разположение, нали?

Служителят забърза към едната страна на контейнера и с известни усилия отвори голямата врата, затегната с пружина. Вътре имаше купчини зелени контейнери за боклук и всевъзможни отпадъци — буркани, списания и вестници, които мързеливи хора не бяха отделили за рециклиране.

И човешки труп.

Млада жена или тийнейджър, съдейки по ръста. Не можеше да се каже много повече за тялото, защото смъртта очевидно беше настъпила преди месеци.

Хидт се наведе и побутна трупа с дългите си нокти.

Приятният оглед потвърди, че тялото е на жена.

Той се вгледа в увисналата кожа, стърчащите кости, останалата след работата на насекомите и животните плът и почувства, че сърцето му ускорява ритъма си.

— Няма да казвате на никого — обърна се към двамата работници.

Те щяха да мълчат.

— Да, сър.

— Разбира се, сър.

— Чакайте там.

Те изтърчаха встрани. Той погледна Денисън, който кимна в знак на потвърждение, че работниците ще се държат добре. Хидт не се съмняваше в това. Той ръководеше „Зелена инициатива“ по-скоро като военна база, отколкото като склад за отпадъци и рециклиране. Охраната беше затегната, мобилните телефони бяха забранени, изходните комуникации се подслушваха и дисциплината беше строга. Но като компенсация Северан Хидт плащаше на хората си много добре. Урок от историята беше, че професионалните войници се задържат по-дълго от доброволците, ако имаш пари. А в „Зелена инициатива“ този артикул никога не се изчерпваше. Изхвърлянето на нещата, които хората вече не искаха, беше и винаги щеше да бъде доходен бизнес.

Хидт остана сам и коленичи до трупа.

Да се открият човешки останки там се случваше често. От време на време работниците намираха кости от викторианската епоха в развалините на строеж или парцел за култивиране, понякога изсъхнали скелети в основите на сгради. Или пък труп На бездомник, умрял от студ, алкохол или наркотици, и безцеремонно захвърлен в контейнер. Понякога и жертва на убийство, когато убийците са били любезни да занесат трупа на сметището.