Читать «Картбланш» онлайн - страница 23

Джефри Дивър

Разузнавателните данни, свързани с измерванията и опознавателните характеристики, бяха най-новото във високотехнологичния шпионаж. Ако произлизаше от електронни източници като микровълнови предаватели или радиопредаватели на електронни сигнали, информацията беше ЕЛИНТ, от снимки и сателитни изображения АЙМИНТ, от мобилни телефони и имейли СИГИНТ, а от човешки източници — ХЮМИНТ. При МАСИНТ уреди събираха и профилираха данни като топлинна енергия, звукови вълни, описание на въздушния поток, вибрации на перките и мотора на хеликоптери, отходни газове от реактивни двигатели, влакове и коли, схеми на ускорение и други.

— Снощи МИ5 регистрираха МАСИНТ профил, съвпадащ с хеликоптера, с който Ирландеца е избягал — продължи генералният директор.

По дяволите. Щом МИ5 бяха открили хеликоптера, това означаваше, че е в Англия. Ирландеца, единствената следа към Ной и Инцидент 20, беше там, където Джеймс Бонд нямаше пълномощия да го преследва.

— Хеликоптерът се е приземил на североизток от Лондон в един часа след полунощ и след това е изчезнал. Загубили са следите му. — М. поклати глава. — Не разбирам защо Уайтхол не ни даде повече широта да действаме в родината си, когато ни писаха правата. Нямаше да е трудно. По дяволите, ами ако ти беше проследил Ирландеца до Окото на Лондон или Музея на мадам Тюсо? Какво трябваше да направиш? Да позвъниш на 999? За бога, в днешните времена на глобализация, интернет и Европейски съюз не можем да проследим улики в собствената си страна.

Обосновката за това правило беше ясна — МИ5 извършваха блестящи разследвания. МИ6 бяха майстори на събирането на разузнавателни данни от чужбина и „подривни дейности“ като разрушаване на терористична клетка отвътре чрез подхвърляне на невярна информация. „Групата за международно развитие“ правеше много повече, включително понякога, макар и рядко, заповядваше на агентите си от Секция 00 да причакат врагове на държавата и да ги застрелят. Но да го направят в Обединеното кралство, колкото и да е морално оправдано или тактически изгодно, едва ли би се понравило на блогърите и драскачите от Флийт Стрийт.

Да не споменаваме, че прокурорите на Короната можеше също да си кажат тежката дума.

Ала като оставим политиката настрана, Бонд искаше да продължи да разследва Инцидент 20. Изпитваше особена неприязън към Ирландеца. Думите му към М. бяха добре премерени:

— Мисля, че аз съм в най-добрата позиция да намеря този човек и Ной и да разбера какво кроят. Искам да продължа, сър.

— Мислих по въпроса. И аз искам да продължиш, 007. Сутринта говорих с МИ5 и Управление „Специални операции“ към Скотланд Ярд. Готови са да ти дадат ролята на консултант.

— Консултант? — намусено попита Бонд, но после осъзна, че М. е водил трудни преговори, за да постигне толкова много. — Благодаря, сър.

Адмирала отклони думите му, като махна с ръка.

— Ще работиш с човек от Трето управление на име Озбърн-Смит.

Трето управление… Британската сигурност и полицията бяха като човешки същества непрекъснато се раждаха, женеха, произвеждаха потомство и дори, както Бонд се пошегува веднъж, претърпяваха операции за промяна на пола. Трето управление беше едно от най-скорошните отрочета. Имаше някаква хлабава връзка с МИ5, досущ като ефирната връзка на ГМР с МИ6.