Читать «Картбланш» онлайн - страница 220
Джефри Дивър
Двамата бъбриха известно време за нейното семейство и за неговия живот в Лондон и пътуванията му.
Нощта вече беше обвила града, приятна есенна вечер, типична за тази част на южното полукълбо, и панорамата заискри от неподвижните светлини на сушата и движещите се светлини на плавателните съдове. Звездите също заблестяха, с изключение на черните бездни наблизо там, където кралят и принцът на скалните образования в Кейптаун блокираха небето — планината Тейбъл Маунтин и Лъвската глава.
До тях достигна жаловитият баритонов вой на корабна сирена от пристанището.
Бонд се запита дали източникът е някой от корабите, доставящи храна.
Или вероятно беше на туристическото корабче, което връщаше посетители от затвора на близкия остров Робен, където хора като Нелсън Мандела, Кгалема Мотланте и Джейкъб Зума — всичките впоследствие станали президенти на Южна Африка — бяха лежали дълги, тежки години по време на апартейда.
Или може би сирената беше на пътнически кораб, който се готвеше да замине за други пристанища и призоваваше уморени пътници, понесли чанти с увита в прозрачно фолио пастърма
Бонд направи знак на сервитьора, който донесе менюто. Докато Джордан го взимаше, ранената ѝ ръка за миг докосна лакътя му. Двамата се усмихнаха за малко повече от миг.
Ала въпреки личните изповеди и помирението им в момента, Бонд знаеше, че щом вечерята свърши, ще качи Джордан на такси, което ще я закара в Бо Каап, а той ще се върне в хотелската си стая и ще приготви багажа си за полета до Лондон сутринта.
Това беше „несъмнено“, както би се изразил Куолийн Нкози.
Идеята за жена, която му пасва идеално и с която може да сподели всички тайни и живота си, го привличаше и се беше оказала утешаваща и подкрепяща в миналото. Бонд обаче осъзна, че такава жена, всъщност
А ако правилно си спомняше стихчето, което Фили Мейдънстоун тъй елегантно бе издекламирала, бързото пътуване означаваше винаги да пътуваш сам.
Речник
БИА:
БПКС:
ГМР:
КОБРА: