Читать «Картбланш» онлайн - страница 191

— Устройство за бързо зареждане? Резервни патрони?

Няма.

Разполагаха с пет патрона срещу трима противници с полуавтоматични оръжия.

— Не си ли чувала за пистолетите „Глок“? — измърмори Бонд, затъкна празния пистолет в колана си и претегли колта на дланта си.

— Аз разследвам престъпления — хладно отговори Джордан. — Не ми се предоставят много възможности да убивам хора.

Все пак, когато тези редки моменти възникнат — ядосано си помисли той — няма да е зле да имаш подходящо оръжие.

— Ти се върни. Намери укритие и стой там.

Тя го погледна спокойно в очите. На слепоочията ѝ изби пот, там, където буйните ѝ черни коси се накъдряха.

— Щом ще ги преследваш, и аз ще дойда с теб.

— Без оръжие не можеш да направиш нищо.

Джордан гневно погледна към мястото, където Дън и другите бяха изчезнали.

— Те имат няколко пистолета, а ние — само един. Не е честно. Трябва да им ги отнемем.

Е, може би капитан Джордан все пак има чувство за хумор — помисли си Бонд.

Двамата се усмихнаха и в блесналите ѝ очи Бонд съзря отражение на оранжевите пламъци от горящия метан.

Те се наведоха и се вмъкнаха в Елисейските полета, използвайки за прикритие гъстата градина от различни разновидности на храста финбош с тънките иглички, ватсония, треви, джакаранда и кралска протея. Имаше и дървета кигелия, и няколко малки баобаба. Въпреки че беше късна есен, много от растенията бяха разцъфтели, благодарение на климата в Уестърн Кейп. Две токачки ги наблюдаваха с раздразнение и сетне продължиха да вървят с тромавата си походка, която напомни на Бонд за Ниъл Дън.

Двамата с Джордан се намираха на седемдесет и пет метра навътре в парка, когато атаката започна. Тримата мъже привидно се бяха отдалечили, но изглежда го бяха направили, за да примамят Бонд и полицайката навътре в дивата пустош и в капан. Бяха се разделили. Единият пазач се хвърли върху хълм от мека зеленина и престана да стреля, а другият, вероятно заедно с Дън, макар че Бонд не го виждаше, побягна през високите треви към тях.

Бонд имаше ясна видимост и стреля, но охранителят се скри, и той не го улучи. Успокой се — каза си.

Оставаха му четири патрона.

Джордан и Бонд допълзяха до падина близо до малко поле, пълно с кактуси, и езеро, където може би имаше риби ко̀и през пролетта. Те се огледаха, търсейки мишени. И после върху тях заваля дъжд от куршуми. Сториха им се хиляди, въпреки че вероятно бяха четирийсет-петдесет. Попаднаха наблизо, разтрошиха камъните и разплискаха водата.

Двамата мъже в сиво-кафяви униформи, може би отчаяни и ядосани от забавеното си бягство, опитаха дръзко нападение и атакуваха Бонд и Джордан от различни посоки. Бонд стреля два пъти по човека, който идваше към тях отляво, и улучи пушката и лявата му ръка. Пазачът изкрещя от болка и пусна оръжието, което се претърколи до основата на хълма. Бонд видя, че макар ръката му да бе ранена, мъжът извади пистолет с лявата и беше в състояние да се бие. Вторият охранител бързо изтича да намери укритие. Бонд стреля и го уцели в крака, но и неговата рана изглеждаше повърхностна. Той се скри в храстите.