Читать «Картбланш» онлайн - страница 187

Изведнъж земята около него експлодира, когато двете групи го приковаха в кръстосан огън. Куршумите попадаха все по-близо до плитката падина в земята, където се беше свил. Мъжете на север изчезнаха зад нисък хълм, вероятно с намерението да го изкачат, за да имат идеален наблюдателен пост, откъдето да стрелят по Бонд.

Той трябваше да напусне позицията си незабавно. Обърна се и бързо запълзя на изток по тревата и бурените. Навлезе по-навътре в работните площи, чувствайки хладината на абсолютната уязвимост. Хълмът беше зад него и вляво и той знаеше, че двамата стрелци скоро ще бъдат на върха и ще го вземат на прицел.

Опита се да си представи колко са напреднали. Пет метра от върха, три, метър и половина? Във въображението си ги видя как бавно се промъкват нагоре и после бавно се прицелват в него.

Сега — помисли си Бонд.

Но все пак изчака пет мъчителни секунди повече, за да бъде сигурен. Сториха му се часове. Легна по гръб и вдигна пистолета над краката си.

Единият пазач стоеше на върха на възвишението и го търсеше. Партньорът му беше приклекнал до него.

Бонд натисна спусъка веднъж, а след това премести дулото надясно и отново стреля.

Изправеният мъж се хвана за гърдите, строполи се на земята и се претърколи до основата на хълма. Пушката се плъзна след него. Другият пазач се скри невредим.

Останаха шест патрона.

И четирима противници.

Докато Дън и другите обсипваха мястото около него с куршуми, Бонд се вмъкна между бидоните от бензин сред високите треви и се огледа. Единственият му шанс за бягство беше през предния вход, който се намираше на трийсетина метра. Пешеходната пътека беше отворена, но от нея го делеше обширна незащитена територия. Дън и двамата пазачи щяха да имат добра позиция за стрелба, както и останалият охранител, който все още беше на върха на хълма на север.

Започна бърза канонада. Бонд долепи лице до прашната земя, докато настъпи затишие. Той огледа сцената и положението на стрелците, стана и се втурна към анемично дърво, в чиито корени намери прилично укритие бидони от бензин и останки от двигатели и трансмисии. Тичаше приведен, но по средата на разстоянието рязко спря и се завъртя. Пазачът, който беше с Дън, беше предположил, че ще продължи да бяга, беше се изправил и бе насочил пушката си, за да го посрещне с поток от куршуми няколко метра по-нататък. Не му хрумна, че той бяга, за да принуди някоя от мишените да се покаже, и двата деветмилиметрови куршума на Бонд го повалиха. Другите се наведоха, а Бонд продължи да тича. Отправи се към дървото и после зад него, към купчината боклуци. До портата оставаха петнайсет метра. Серия изстрели от позицията на Дън го накара да се претърколи в ивица земя с ниска растителност.

Четири патрона.

Трима противници.

Бонд можеше да стигне до изхода за десетина секунди, но това означаваше да се открие за пет.

Нямаше голям избор. Скоро щяха да го обградят. Но после, докато търсеше врага, той съзря движение през пролука между две купчини строителни отпадъци. Ниско над земята и едва забележими през стръковете трева, там стърчаха три глави, една до друга. Оцелелият пазач от север се беше присъединил към Дън и охранителя с него. Не видяха, че са разкрити, и шепнеха настойчиво, сякаш планираха стратегията си.