Читать «Картбланш» онлайн - страница 188

И тримата бяха в обсега на оръжието му.

Изстрелът беше възможен, въпреки че с леките патрони и непознатия пистолет Бонд нямаше предимство.

Но не можеше да подмине благоприятната възможност. Трябваше да действа незабавно. Всеки момент те щяха да осъзнаят, че са уязвими, и да се скрият.

Той се прицели с четвъртития пистолет от легнало положение. В състезателната стрелба човек никога не съзнава кога натиска спусъка. Точността означава да контролираш дишането си, да стоиш абсолютно неподвижно и да се прицелваш точно в мишената. Пръстът ти бавно се увива около спусъка, докато пистолетът сякаш сам произвежда изстрел. Най-талантливите стрелци винаги някак се учудват, когато оръжието им стреля.

В дадените обстоятелства вторият и третият изстрел трябваше да последват бързо един след друг. Но първият беше предназначен за Дън и Бонд искаше да бъде сигурен, че ще го улучи.

И не пропусна.

Разнесе се силен пукот, последван от още два.

В стрелбата, както и в голфа, обикновено разбираш дали си улучил мишената или не в мига, в който снарядът излезе от контрола ти. И бързите лъскави куршуми попаднаха точно там, където бяха насочени, както Бонд знаеше, че ще стане.

Само че за своя изненада установи, че не точността е проблемът. Той беше улучил целта, но се оказа, че това не е врагът, а голямо парче хром. Единият мъж — Ирландеца, разбира се — сигурно беше намерил контейнер наблизо и го беше поставил под ъгъл, за да отразява образите им и да привлече изстрелите на Бонд. Отразителният метал падна на земята.

По дяволите…

Мъжете мигновено се разделиха, както вероятно ги беше инструктирал Дън, и заеха позиции, след като Бонд услужливо беше разкрил местоположението си.

Двамата хукнаха надясно, за да пазят портата, а Дън се насочи наляво.

Бонд имаше само един патрон.

Те не знаеха, че боеприпасите му свършват, макар че скоро щяха да разберат.

Бонд беше в капан. Единственото му укритие беше ниска купчина картон и книги. Противникът се придвижваше в кръг около него — Дън от едната страна и двамата охранители от другата. Скоро щеше да попадне в кръстосан огън, без да има ефективна защита.

Той реши, че единственият му шанс е да им даде причина да не го убиват. Щеше да им каже, че има информация, която ще им помогне да се измъкнат безнаказано, или да им предложи огромна сума пари всичко, за да спечели време.

— Излизам! — извика Бонд, изправи се, хвърли пистолета и вдигна ръце.

Двамата пазачи вдясно надникнаха. Видяха, че Бонд не е въоръжен, и предпазливо се приближиха.

— Не мърдай! — заповяда единият. — Дръж ръцете си вдигнати!

Дулата на оръжията им бяха насочени право към него.

— Какво правите, по дяволите? Не ни трябва проклет пленник. Застреляйте го — обади се глас наблизо. Акцентът, разбира се, беше ирландски.