Читать «Картбланш» онлайн - страница 185

— Кой си ти? За кого работиш?

Бонд поклати глава.

Хидт се ядоса и се втренчи в разгневените лица на партньорите си, които трескаво питаха какви мерки ще предприеме, за да ги предпази. Искаха мобилните си телефони. Матебула настоя да му дадат пистолета.

Дън се вгледа в Бонд така, сякаш беше двигател, който не иска да запали, и заговори бавно, като че ли на себе си.

— Ти си бил онзи в Сърбия. И във военната база в Марч. — Челото му под русия бретон се намръщи. Как избяга? Как? — Той, изглежда, не искаше отговор, а по-скоро размишляваше на глас. — И „Събиране на смет Мидландс“ не е замесена. Това е било прикритие за наблюдението ти там. А после тук, полетата на смъртта… — Гласът му заглъхна. На лицето му се изписа нещо наподобяващо възхищение, защото вероятно реши, че Бонд е инженер в своята област, човек, който също прави умни планове. Дън се обърна към Хидт. — Той има връзки в Обединеното кралство. Това е единственият начин да са евакуирали университета навреме. Сто на сто работи в някоя британска агенция за сигурност, но може би и с някого тук. Лондон обаче ще се обади на Претория и ние държим достатъчно хора в джоба си, за да спечелим време. Изкарай останалите работници от завода — заповяда Ирландеца на единия пазач. Задръж само охраната. Пусни алармата за изтичане на токсични вещества. Изведи всички на паркинга. Ако полицията или Националната агенция за разузнаване решат да ни посетят, ще се забавят, докато се разправят с тях.

Пазачът се приближи до интеркома и даде нареждания. Прозвуча аларма и от високоговорителите се разнесе съобщение на различни езици.

— А той? — попита Хуанг и кимна към Бонд.

— Убий го и изгори трупа в пещта — безчувствено каза Дън, сякаш се подразбираше от само себе си, като погледна мъжа от охраната.

Грамадният пазач беше доволен. Той пристъпи напред и внимателно се прицели с пистолета си „Глок“.

— Моля те, недей! — извика Бонд и умолително вдигна ръка естествен жест при дадените обстоятелства.

Пазачът бе изненадан от въртящия се черен макетен нож, който Бонд хвърли към лицето му. Това беше последната вещ в пакета, изпратен от Хирани и скрит в чантата на Джесика.

Бонд не можа да определи точно разстоянието за хвърлянето на ножа, в което и без това не беше голям специалист, но го метна по-скоро за да отвлече вниманието. Охранителят обаче отби спирално летящото оръжие и острият ръб поряза ръката му. Преди той да се съвземе или някой друг да успее да реагира, Бонд скочи към него, изви китката му назад, отне пистолета му и го простреля в дебелия крак първо, за да се увери, че оръжието е заредено, и после за да го обезвреди. Дън и другите въоръжени пазачи извадиха пистолетите си и започнаха да стрелят, но той бързо се измъкна през вратата.

В коридора нямаше никого. Бонд тресна вратата след себе си, пробяга двайсетина метра и по ирония на съдбата се скри зад зелен контейнер за рециклиране.

Вратата на залата за конференции се открехна предпазливо. Вторият въоръжен пазач се изниза, присви очи и се заоглежда. Бонд не видя причина да убива младия човек и го простреля в лакътя. Мъжът изкрещя и се строполи на земята.