Читать «Картбланш» онлайн - страница 176

Бонд прерови купища чертежи, технически диаграми, списъци с характеристики и рисунки на схеми. Някои бяха на оръжия и охранителни системи, а други на превозни средства. Никой от тях обаче не отговаряше на жизненоважния въпрос кой е в опасност в Йорк и къде точно е бомбата.

И след това, най-после, Бонд откри папка с надпис „Сърбия“, отвори я и прегледа съдържанието.

Кръвта му се смрази. Не вярваше на очите си.

Пред него бяха снимки от моргата на старата британска военна болница в Марч. На едната маса имаше оръжие, което теоретично не съществуваше. Експлозивното устройство неофициално беше кръстено „Резачката“. МИ6 и ЦРУ подозираха, че сръбското правителство го разработва, но местните сътрудници не бяха намерили доказателство, че е направено. Представляваше хиперскоростно противопехотно оръжие, което използваше обикновени експлозиви, подсилени от твърдо ракетно гориво, и изстрелваше стотици малки титаниеви остриета с пет хиляди километра в час.

„Резачката“ беше толкова ужасяваща, макар за разработването ѝ да се носеха само слухове, че вече беше заклеймена от ООН и организациите за защита на човешките права. Сърбия упорито отричаше, че я прави, и никой дори търговците на оръжия с най-дебелите връзки не бяха виждали такова устройство.

Как се беше сдобил с нея Хидт, по дяволите?

Бонд продължи да прелиства папките и намери сложни инженерни диаграми, чертежи и инструкции за изработването на остриетата — шрапнелите на оръжието и за програмирането на активиращите системи, всичките написани на сръбски, с превод на английски. Хидт беше произвел „Резачката“. По някакъв начин беше докопал плановете и беше поръчал на инженерите си да конструират проклетото нещо. Титаниевите стружки, които Бонд беше намерил във военната база в Марч, бяха от смъртоносните остриета.

И влакът в Сърбия това обясняваше загадката с опасния материал, който нямаше нищо общо с мисията на Дън там. Той вероятно дори не бе знаел за химикалите. Целта на пътуването му до Нови Сад беше да открадне титаний от влака, за да бъде използван в оръжието, тъй като зад локомотива имаше два вагона с метални отпадъци. Те бяха мишената му. Раницата на Ирландеца не съдържаше оръжия или бомби за взривяване на контейнерите с опасни вещества в третия вагон, а е била празна, когато той бе пристигнал. Дън я беше напълнил с уникални титаниеви стружки и ги беше занесъл в Марч, за да направят „Резачката“.

Ирландеца беше уредил дерайлирането така, че да прилича на произшествие и никой да не разбере, че металът е откраднат.

Но как Дън и Хидт се бяха сдобили с чертежите? Сърбите сигурно бяха направили всичко възможно, за да запазят в тайна плановете и характеристиките.

Бонд откри отговора минута по-късно в писмо от дубайския инженер Махди Ал Фулан с дата отпреди една година.

Северан,

Прегледах искането ти да проверя дали е възможно да се произведе система, която да възстановява нарязани класифицирани документи. Опасявам се, че с модерните машини отговорът е не. Но предлагам следното — мога да създам система електронно око, която предотвратява щетите, в случай че някой проникне в машина за нарязване на документи. Ще играе ролята на хиперскоростен оптичен скенер. Щом документите се пуснат в машината, скенерът извлича информацията от тях, преди да бъдат нарязани. Информацията може да се съхрани на харддиск три или четири терабайта, скрит някъде в машината, и да се прехвърли чрез обезопасен мобилен телефон или сателитна връзка, или дори физически да се възстанови, когато служителите ти сменят остриетата или почистват частите.

Освен това препоръчвам да направиш и да предложиш на клиентите си машини за унищожаване на документи, които са толкова ефективни, че превръщат документите в прах, за да им внушиш доверие да те наемат да унищожаваш и най-деликатните материали.

В допълнение имам план за подобно устройство, което ще извлича информацията от харддисковете, преди да бъдат унищожени. Мисля, че е възможно да се създаде машина, която да разглобява стационарни и преносими компютри, оптично да разпознава харддрайва и да го насочва към специална станция, където временно ще бъде свързан с процесор в машината за унищожаване. Секретната информация ще бъде копирана, преди харддрайвът да бъде изтрит.