Читать «Картбланш» онлайн - страница 15

Забърза надолу по стъпалата на апартамента си, който в миналото бе представлявал две просторни конюшни.

Отключи вратата и влезе в гаража. Тясното пространство беше достатъчно за двете коли вътре плюс няколко резервни гуми и инструменти. Бонд се качи в по-новия от двата автомобила последен модел „Бентли Континентал GT“, със салон в отличителното за марката гранитносиво и мека черна кожа.

Турбо двигателят W 12 тихо забръмча. Бонд включи на първа скорост и излезе на улицата, оставяйки другата си кола, не толкова мощна и по-темпераментна, но също така елегантна „Ягуар тип Е“ от шейсетте години на миналия век, която принадлежеше на баща му.

Подкара на север, маневрирайки в движението, наред с десетки хиляди други хора, които отиваха в офисите си, разпръснати из Лондон, в началото на поредната работна седмица, въпреки че в случая с Бонд този тривиален образ не отговаряше на истината.

Абсолютно същото можеше да се каже и за работодателя му.

Преди три години Джеймс Бонд седеше зад сиво бюро в богато украсена сива сграда на Министерството на отбраната в Уайтхол. Небето навън съвсем не беше сиво, а синьо като шотландско езеро в ясен летен ден. След като напусна Кралския военноморски резерв, той нямаше желание да се занимава със сметките на „Саачи и Саачи“, нито да преглежда търговския баланс на „Нат Уест“ и се обади на един бивш съотборник по фехтовка, който му предложи да се пробва във Военното разузнаване.

След период на писане на анализи във Военното разузнаване, които можеше да бъдат определени като безцеремонни, но ценни, Бонд попита шефа си дали има шанс да се заеме с нещо по-вълнуващо.

Скоро след разговора той получи загадъчно писмо, написано на ръка, а не имейл, което го канеше на обяд в Клуба на пътешественика на Пел Мел.

Във въпросния ден въведоха Бонд в трапезарията и го сложиха да седне в ъгъла срещу едър мъж на шейсет и пет години, представен му като Адмирала. Човекът беше в сив костюм, който идеално подхождаше на очите му. Лицето му беше четвъртито, а главата увенчана с разпиляно съзвездие от белези от рождение, които се виждаха през оредялата, сресана назад, прошарена кестенява коса. Адмирала гледаше Бонд спокойно, без предизвикателност, презрение или прекалено анализиране. Бонд безпроблемно отвърна на погледа му. Човек, който беше убивал в битки и едва не беше убит, не се плашеше от погледа на никого. Той обаче осъзна, че няма абсолютно никаква представа какви мисли се въртят в съзнанието на Адмирала.

Двамата не се ръкуваха.

Дадоха им менюто. Бонд си поръча камбала с костите на пара с холандски сос, варени картофи и аспержи на грил. Адмирала избра бъбреци на грил и сетне попита:

— Вино?

— Да, моля.

— Вие изберете.

— Бих предложил бургундско. „Кот де Бон“? Или „Шабли“?

— Може би „Алекс Гамбал Пулини“?

— Идеално.

Бутилката дойде минута по-късно. Сервитьорът елегантно показа етикета и наля малко в чашата на Бонд. Виното имаше цвета на светло масло, земно и превъзходно, с точната температура, не твърде охладено. Бонд отпи и чашите бяха напълнени до половината. Щом сервитьорът се отдалечи, по-възрастният мъж прегракнало заяви: