Читать «Картбланш» онлайн - страница 13

Бонд присви очи от изпаренията и ритна стъклото на шофьора, за да измъкне тялото. Щеше да вземе мобилния телефон на Ирландеца и каквото намереше в джобовете му и после да разбие багажника и да прибере багажа и преносимите компютри.

Той отново отвори джобното си ножче да среже предпазния колан. В далечината се чу настойчив вой на сирени, който се усилваше. Бонд погледна към пътя. Пожарните коли все още бяха на няколко километра, но скоро щяха да дойдат. Продължавай! — помисли си той. Пламъците от двигателя ставаха все по-буйни. Пушекът беше зловонен.

Бонд се залови да прерязва колана, но изведнъж му хрумна: Пожарникари? Вече?

Нещо не се връзваше. Полицията, да, но не и пожарната. Той хвана окървавената коса на шофьора и обърна главата му.

Не беше Ирландеца. Бонд погледна якето на мъжа. Буквите на кирилица бяха същите като на камиона, в който едва не се беше блъснал. Ирландеца беше принудил камиона да спре, бе прерязал гърлото на шофьора, беше го сложил в мерцедеса и бе бутнал колата по склона, а след това се беше обадил на пожарната, за да забави трафика и да попречи на Бонд да го проследи.

Ирландеца несъмнено беше взел раницата и всичко останало от багажника. Но в колата, върху преобърнатия таван, близо до задната седалка, имаше няколко късчета хартия. Бонд ги пъхна в джобовете си, преди пламъците да го накарат да се дръпне. Той побягна към джетата и подкара по магистрала 21, далеч от приближаващите се проблясващи светлини.

Извади мобилния си телефон, който приличаше на айфон, но беше малко по-голям и имаше специална оптика, аудиосистеми и друг хардуер. Съдържаше и множество телефони — един от тях можеше да се регистрира на официалната или неофициалната самоличност под прикритие на агента, друг имаше скрито устройство със стотици оперативни приложения и пакети за разкодиране. (Устройството беше разработено от отдел „Кю“ и някой умник в офиса веднага го беше кръстил айкюфон.)

Бонд отвори приложението, което му осигуряваше приоритетна връзка с БПКС, центъра за проследяване. Свърза се със системата за разпознаване на гласа и издиктува описание на жълтия камион „Застава Еврозета“, който Ирландеца караше. Компютърът в Челтнам автоматично щеше да идентифицира местоположението на Бонд и да проектира маршрути към камиона, а после да насочи сателита да търси всяко превозно средство от този вид наблизо и да го проследи.

Пет минути по-късно телефонът на Бонд забръмча. Отлично. Той погледна екрана.

Ала съобщението не беше от подслушваните, а от Бил Танър, главния координатор на организацията на Бонд. Темата гласеше: БЪРЗО ПОТАПЯНЕ, което означаваше „спешен случай“.

Бонд отмести очи от шосето и прочете съобщението:

Засечено от БПКС: Агентът от сръбските служби за сигурност, прикрепен към теб в операцията Инцидент 20, почина по пътя за болницата. Докладвал е, че ти си го изоставил. Сърбите имат приоритетна заповед за ареста ти. Евакуирай се незабавно.

Понеделник

Вехтошаря

Шеста глава

След три и половина часа сън Джеймс Бонд се събуди в седем сутринта в апартамента си в Челси от електронния сигнал на будилника на мобилния си телефон. Очите му се фокусираха в белия таван на малката спалня. Той примигна два пъти и без да обръща внимание на болката в рамото, главата и коленете, стана от двойното легло, подтикван от желанието си да тръгне по следите на Ирландеца и Ной.