Читать «Кале Бломквист по следите на отвлечените» онлайн

Астрид Линдгрен

Кале Бломквист по следите на отвлечените

Първа глава

— Кале! Андерс! Ева-Лота! Тук ли сте!

Вдигнал глава към тавана на пекарната, Сикстен се чудеше дали някоя от Белите рози ще се подаде от отвора, за да отвърне на призива му.

— А може ли да попитаме защо ви няма? — извика Йонте, когато откъм главната квартира на Белите не се чу никакъв отговор.

— Наистина ли ви няма? — попита още веднъж Сикстен доста недоверчиво.

В отвора на тавана се появи светлата коса на Кале Бломквист.

— Не, няма ни — увери ги той съвсем сериозно. — Само се правим, че сме тук.

Сикстен изобщо не забеляза тънката ирония в думите му.

— Какво правите? — искаше да знае той.

— А ти какво си мислиш, че правим? — подразни го Кале. — Че си играем на бащи, майки и деца?

— От вас всичко може да се очаква — отвърна Сикстен. — Андерс и Ева-Лота също ли са там?

Горе в отвора на тавана се появиха още две глави.

— Не, и ние не сме тук — заяви Ева-Лота. — Впрочем, какво искате, Червени?

— А, само да ви счупим главите — отвърна нежно Сикстен.

— И да разберем най-сетне какво ще стане с Великия Мумрих — допълни Бенка.

— Цялата лятна ваканция ли ще мине, преди да се решите? — попита Йонте. — Е, кажете най-сетне? Скрихте ли го, или не?

Андерс пъргаво се спусна по въжето, същото въже, което Белите рози използваха, за да слизат бързо на земята от главната си квартира на тавана.

— Разбира се, че скрихме Великия Мумрих — каза той. Отиде при предводителя на Червените рози, погледна го сериозно в очите и рече, подчертавайки всяка дума: — Птицата е черно-бяла, свива си гнездо недалеч от пустата крепост. Търсете тази нощ!

— Въшльовци! — Така червеният предводител отговори на предизвикателството.

Той веднага поведе своите рицари към тайното място зад храстите с френско грозде, за да се посъветва с тях каква ли е тази „черно-бяла птица“.

— Сетих се! Това трябва да е сврака — провикна се Йонте. — Великия Мумрих е скрит в свраче гнездо! Всяко бебе би се сетило.

— Да, да, мъничък Йонте, всяко бебе би могло да се досети за това — отвърна му Ева-Лота от тавана на пекарната. — Дори едно толкова малко бебче като теб можа да се сети. Браво на детето!

— Шефе, даваш ли ми малко отпуска? Искам да отида и да се разправя веднъж завинаги с тях! — попита Йонте.

Но Сикстен смяташе Великия Мумрих за най-важното нещо на света и Йонте трябваше да се откаже от наказателната си експедиция.

— … „недалеч от пустата крепост“. Това трябва да са развалините на замъка — прошепна предпазливо Бенка, за да не го чуе Ева-Лота.

— В свраче гнездо, близо до развалините на замъка — рече доволно Сикстен. — Хайде, да изчезваме оттук.

Градинската врата на пекаря се затръшна след тримата рицари на Червената роза с такава сила, че на верандата котката на Ева-Лота скочи стресната посред следобедната си дрямка. Пекарят Лизандър подаде добродушното си лице през прозореца и извика на дъщеря си:

— Ева-Лота, чудя се колко ли време ще ви е необходимо, за да вдигнете във въздуха пекарната?

— Ние ли? — възмути се искрено Ева-Лота. — Какво сме виновни ние, че Червените напускат имението ни като стадо бизони? Ние не затръшваме така вратата.