Читать «Кале Бломквист по следите на отвлечените» онлайн - страница 5

— Не забравяй чистата логика, Ева-Лота — кимна важно Андерс.

— Тя Ева-Лота ли се казва? — попита Расмус и посочи с показалец към Ева-Лота.

— Да, тя се казва Ева-Лота — отговори Ева-Лота. — И много те харесва!

Тъй като Червените още не се бяха появили, Ева-Лота бързо се прехвърли през градинската врата при дребосъка в градината на Еклунд.

Расмус веднага забеляза, че тук има поне един човек, който се интересува от него, и реши да бъде много учтив. Сега оставаше да намери подходяща тема за разговор.

— Моят баща прави ламарини — започна той, след като размисли.

— Ламарини ли? — почуди се Ева-Лота. — Той да не е тенекеджия?

— О, не, съвсем не — отговори Расмус. — Той е професор, който прави ламарини.

— Чудно — замисли се Ева-Лота. — Тогава сигурно може да прави тави за моя баща. Той е пекар, разбираш ли, и понякога му трябват тави.

— Ще помоля баща ми да направи тава за твоя баща — обеща любезно Расмус и сложи ръка в дланта на Ева-Лота.

— Хайде, Ева-Лота, остави хлапето — настоя Андерс. — Червените могат да дойдат всеки момент.

— Я по-спокойно — отвърна момичето. — Аз ще съм първата, която ще им счупи главите.

Расмус погледна Ева-Лота с възхищение.

— На кого смяташ да счупиш главите? — попита той.

И тогава Ева-Лота му разказа. За славната война между Червените и Белите рози. За диви гонитби по улици и дворове. За опасни поръчения, тайни заповеди и напрегнато дебнене в тъмните нощи. За обвеяния със слава Велик Мумрих и за това, че скоро Червените ще се появят, освирепели като стършели, и каква страховита битка ще има.

Расмус я разбра без много думи. Най-сетне той проумя истинския смисъл на живота! Трябваше да стане Бяла роза! Нищо по-хубаво не можеше да му се случи. В този миг дълбоко в петгодишната му душа се пробуди желанието да бъде като тази Ева-Лота и Андерс и другия — как се казваше?… Кале! Да бъде също толкова силен и голям, да счупи главите на Червените, да надава бойни викове, да се промъква — и всичко останало. С очи, преизпълнени с всички негови желания, той погледна към Ева-Лота и попита заклинателно:

— Ева-Лота, мога ли да стана и аз Бяла роза?

Ева-Лота го перна леко по луничавия нос.

— Не, Расмус, още си много малък за това — рече тя.

Расмус се разгневи. Свещен гняв го обзе, когато чу омразните думи „Още си много малък“. Непрекъснато трябваше да слуша това! Той втренчи гневен поглед в Ева-Лота.

— Тогава мисля, че ти си глупава — заяви той.

След като установи това, той я остави на произвола на съдбата.

Реши да отиде при момчетата и да ги попита дали не може да стане Бяла роза. Те стояха при градинската порта и гледаха с интерес към навеса.

— Хей, Расмус, — попита този, който се наричаше Кале, — на кого е този мотор?

— На баща ми, естествено — отвърна Расмус.

— Гръм и мълнии! — измърмори Кале. — Професор, който кара мотор! Ще ми се да видя това? Брадата му не се ли заплита в предното колело.

— Каква брада? — попита ядосан Расмус. — Баща ми няма брада!

— Наистина ли? — почуди се Андерс. — Но нали всеки професор си има брада.

— Представи си, не всеки — тросна му се Расмус и се оттегли с достойнство към верандата. Тези деца бяха твърде глупави и той не смяташе да разговаря повече с тях!