Читать «Кале Бломквист по следите на отвлечените» онлайн - страница 74

— Чао, Ник — викна той, — пак ще дойда при теб.

И преди Ник да успее да отговори, вече беше изчезнал.

— Чао, зайче-байче — прошепна Ник тихо на себе си.

Кале, Андерс и Ева-Лота все още заседаваха на тавана. Пекарят Лизандър тъкмо беше донесъл прясно изпечени канелени кифлички.

— Всъщност изобщо не ги заслужавате — измърмори той, — след всички ядове, които ни създавате. Но… — и той погали Ева-Лота по главата, — като се замисля, всъщност ви се падат по няколко.

Той отново се върна в пекарната, а след миг отвън отекна страховит боен крясък. Рицарят Расмус, изпратен на разузнаване, се връщаше. Той се изкатери по таванската стълба като вдигаше шум за цяла войска.

— Ето го — рече той и хвърли Великия Мумрих на пода.

Кале, Андерс и Ева-Лота се вторачиха в него. После се вторачиха във Великия Мумрих. А после започнаха да се смеят.

— Бялата роза си има тайно оръжие — призна Андерс. — Имаме си Расмус!

— Сега Червените могат да си умрат от яд — каза Кале.

Расмус ги огледа неспокойно един по един. Те на него ли се смееха? Дано да не беше объркал нещо?

— Добре ли се справих? — попита той боязливо.

Ева-Лота го перна по носа.

— Да, Расмус — каза тя и му се усмихна мило. — Справи се блестящо!

Информация за текста

$id = 8681

$source = Моята библиотека

1

Бушувала между 1618–1648 г. война за политическо господство в Европа. — Бел.пр.