Читать «Кабулските лястовици» онлайн - страница 57

— Няма да ги оставя да я екзекутират — бунтува се той, прибирайки се у дома.

— Защо изпадаш в такова състояние? — мъмри го Мюссарат. — Тя не е нито първата, нито последната. Това, което вършиш, е безсмислено. Трябва да се съвземеш.

— Не желая да се съвземам.

— Нагърбваш се с ненужно бреме. Погледни се. Изглеждаш като обезумял.

Атик я заплашва с пръст.

— Забранявам ти да ме третираш като луд.

— Ами вземи се в ръце тогава, и то незабавно — протестира Мюссарат. — Държиш се като някой, който не е на себе си. Най-лошото е, че преливаш от ярост, когато човек се опита да те вразуми.

Атик я сграбчва за врата и я блъска в стената.

— Стига си дрънкала, стара вещице. Не мога да понасям звука на гласа ти, нито миризмата на тялото ти…

И я пуска.

Изненадана от жестокостта на съпруга си и съсипана от думите му, Мюссарат се строполява на земята, обгърнала с ръце нараненото си гърло и с изцъклени от ужас очи.

Атик замахва гневно, грабва чалмата и нагайката си и изскача на улицата.

В джамията е пълно с хора; просяците и инвалидите от войната ожесточено се сражават за преддверието на храма. Атик се изплюва през рамо, толкова гледката го отвращава, и решава да се помоли другаде. Малко по-нататък по пътя си той среща Мирза Шах, който бърза да се присъедини към вярващите преди призива на мюезина. Той минава покрай него, без да му обърне внимание. Мирза Шах спира, обръща се, за да проследи с поглед стария си приятел, и дълго чеше глава, преди да продължи пътя си. Атик върви все направо, с притворени очи, крачи агресивно. Пресича шосето, без да се оглежда наляво и надясно, безразличен към клаксоните и виковете на каруцарите. Някой го вика откъм едно кафене, но той не го чува. Атик не би чул дори ако буря прогърми над главата му. Усеща само как кръвта бучи в главата му и вижда меандрите на своите бесове, изливащи катрана си в ума му: Касим, който не обръща внимание на чувствата му, Мюссарат, която не споделя мъката му, небето, което забулва лице, руините, които му обръщат гръб, сеирджиите, които се готвят да нахлуят на стадиона, талибаните, които се перчат по улиците, моллите, които глаголстват пред тълпите и размахват по-смъртоносни от саби пръсти…