Читать «Кабулските лястовици» онлайн - страница 56

— Какво има? — гълчи я той. — Защо ме гледаш така?

Мюссарат решава, че не е безопасно да му отговаря, още по-малко да го успокоява. Атик има вид, че само това чака, за да се нахвърли отгоре й. Погледът му е зареден с мълнии, а юмруците му са побелели от стискане.

Той се приближава към нея, а от крайчеца на устата му се проточва пяна.

— Каза ли нещо?

Тя поклаща глава в знак на отрицание.

Той слага ръце на хълбоците си, обръща се към двора, след това гримасничейки от ярост, удря по стената и започва да нарежда:

— Било е глупаво произшествие. На всеки може да се случи. Нещо, което не можеш да предвидиш, връхлита те изненадващо. Мъжът й се спънал в някаква бутилка и главата му се ударила смъртоносно в пода. Проста работа. Наистина драматична история, но произшествие. Тя, клетата, не е виновна за нищо. Казите трябва да си дават сметка, че са осъдили невинна жертва. Никой няма право да изпраща на смърт когото и да било, защото е станал обект на произшествие. Тази жена не е убила мъжа си. Тя не е убила никого.

Мюссарат изразява съгласие. Боязливо. Атик дори не я забелязва.

— Трябва да река две думи на Касим — решава на края на дългия си монолог. — Той има връзки по висините, общува с влиятелни приятели. Ще го послушат. Не бива невинна да бъде предадена на палача заради произшествие.

— Какви ги разправяш? — възмущава се Касим Абдул Яббар, недоволен, че Атик е дошъл да го безпокои за глупости. — Тази побесняла кучка е съдена и осъдена. След три дни тя ще бъде екзекутирана на стадиона пред знатни зрители. Тя е единствената жена, включена в церемонията. Дори да беше невинна, никой не би могъл нищо да направи за нея. Но тя е виновна.

— Невинна е…

— Откъде знаеш?

— Тя самата ми каза.

— И ти й повярва?

— А защо не?

— Защото те е излъгала. Долна лъжкиня е тя, Атик. Играе си с твоята добрина. Не ставай защитник на престъпничка, за която нищо не знаеш. Достатъчно грижи си имаш и без нея…

— Тя не е убивала никого.

— Съседите й са свидетелствали срещу нея. Били са категорични. Тая гадина се е отнасяла отвратително с мъжа си. Непрекъснато го е гонила от къщи. Нещата са от ясни по-ясни… (Хваща го за раменете и го гледа право в очите.) Атик, клети ми Атик, ако бързо не се вземеш в ръце, накрая няма да можеш да намериш дори пътя към дома си. Забрави тази вещица. След три дни тя ще се пресели при прадедите си и друга ще я замести. Не знам какво е сторила, за да те оплете, но на твое място не бих й обърнал никакво внимание. Ти имаш нужда от състрадание, не тя. Онзи ден те предупредих. Прекалено се затваряш в себе си, Атик, пази се, скоро няма да можеш да се измъкнеш от кашата. Ти не ме послуша. Резултатът е, че съвсем си сдал багажа и ето че с вайканията си тази миризлива кучка скъса от мъка душата ти. Остави я да пукне. Повярвай ми, че е намерила точно онова, което е търсела. Пък и в края на краищата тя е просто жена.

Атик не е на себе си. Обзет от шемет, той не знае къде да дене главата си, нито какво да прави с ръцете си, готов е да проклина целия свят. Не разбира нищо. Той е някой друг, някой, който излиза от него, превзема същността му, безпокои го и без когото би се почувствал осакатен. Какво да каже за треперенето, което го тресе часове наред и го сгорещява, а в следващата минута го връхлитат студени вълни? Какво да каже за дързостта, която изпитва всеки път, когато дръзва да отрече случилото се, той, дето кутрето си не мърдаше пред драми, които лесно би предотвратил? Какво да рече за този буен прилив, който го изважда от кожата му, когато погледът му се сблъска с очите на затворничката? Никога не е вярвал, че може да бъде съпричастен към мъката на трети човек. През целия си живот е имал само една амбиция: да минава покрай изтезавания, без да му обръща внимание, да се връща от гробището, без да страда. И ето че изведнъж се вълнува от съдбата на тази жена, която нищо не може да спаси от гибелта. Атик не може да разбере защо внезапно сърцето му сякаш е сменено с друго, но осъзнава, че вече нищо не може да е както преди. Очакваше да намери при Касим Абдул Аббар разбиране, което да му помогне да накара казите да преосмислят присъдата си. Касим го разочарова. Атик не може да му прости и го ненавижда. Между двамата всичко е свършено. Никаква проповед, никакъв гуру не може да ги сдобри. Касим е грубиян. Боздуганът има по-голямо сърце от него, змията е по-милосърдна. Да пукне. Всички да пукнат, без изключение. Казите, обгърнати в чудовищната си жестокост. Екзалтираните кресльовци, неприлично възбудени, които се готвят да нахлуят на стадиона в петък. Важните лица, които ще се наслаждават на публичните екзекуции и ще изразяват одобрение за прилагането на закона със същата ръка, с която гонят мухите и ги изхвърлят размазани със същия жест, с който благославят гротескното усърдие на палачите. Всички. Включително и прокълнатия Кабул, който всеки ден се учи да убива и да отнема живот, по тази земя ликуванията са станали не по-малко отвратителни от линчуванията.