Читать «Кабулските лястовици» онлайн - страница 10

Изведнъж той сбръчква вежди.

— Абе ти да не си толкова луд, че да я обичаш?

— Живеем заедно от двайсетина години. Това не бива да се пренебрегва.

Мирза е скандализиран, но успява да се сдържи и внимава да не засегне прекалено приятеля си от детството.

— Клети ми Атик, аз живея с четири жени. Ожених се за първата преди двайсет и пет години, за последната преди девет месеца. И към едната, и към другата изпитвам само недоверие, защото нито за миг не успях да разбера как действа онова, пипето в главите им. Убеден съм, че никога няма да проумея напълно мислите на жените. Човек ще рече, че разсъжденията им се движат в противоположна посока на часовниковата стрелка. Независимо дали ще живееш година или век с държанка, с майка или със собствената ти дъщеря, винаги ще изпитваш чувството на празнота, сякаш мрачна бездна те отделя все повече и повече, за да те изправи пред рисковете на нехайството ти. Колкото повече ти се струва, че си опитомил тези по рождение лицемерни и непредвидими създания, толкова по-малък е шансът ти да обуздаеш злотворствата им. Държиш змия в пазвата си, но това не те имунизира срещу отровата й. Що се отнася до броя на годините, той не може да донесе умиряване в дом, където любовта към жените издава лековерието на мъжете.

— Въобще не става дума за любов.

— Какво чакаш тогава, та не я изриташ през вратата? Прогони я и си вземи здрава и снажна девственица, която знае да си затваря устата и обслужва безшумно господаря си. Не искам да те виждам да си говориш сам по улицата като гламав. И най-вече не заради жена. Това обижда Бог и неговия Пророк.

Мирза внезапно млъква. Един младеж се е спрял на прага на магазинчето с блуждаещ поглед и обезкървени устни. Той е снажен, с голобрадо и красиво лице, което е опасано от тънко колие едва покарал мъх. Дългите му и прави коси падат към раменете му, които са тесни и фини като на девойка.

— Какво желаеш? — стряска го Мирза.

Мъжът докосва с пръст слепоочието си, за да се свести, жест, който още повече ядосва Мирза.

— Хайде решавай, влизай или се пръждосвай. Не виждаш ли, че разговаряме?

Мохсен Рамат забелязва, че двамината са грабнали нагайките си и са готови да го нашибат през лицето. Заднишком, той се оплита в извинения и бързо се отдалечава към близките палатки.

— Гледай го само — гневи се Мирза. — Тия хора нямат никакъв срам.

Атик кима утвърдително с глава. Натрапчивото вмъкване го е сепнало. Той осъзнава непристойността на изповедите си, ядосва се, че не е успял да устои на натрапчивото желание да измъкне мръсното си бельо на терасата на дюкянчето. Конфузно мълчание се установява между него и приятеля му от детство. Те не смеят дори да се погледнат, единият се преструва, че разглежда линиите на ръката си, а другият уж рови нещо около кафеничето.