Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 6
Людмила Евгеньевна Улицкая
Спорт, мъжки развлечения и никакво лигавене — определи Елизавета Ивановна първостепенните задачи. И наистина, от деня, в който зарасна пъпчето, тя започна да занимава внука си с физкултура: нае масажистка и започна ежедневни обливания на момчето с хладка, но преварена вода. За да му осигури достойни мъжки развлечения, предварително му бе купила от „Детски мир“ дървена пушка, войничета и конче на колела. С помощта на тези прости предмети Елизавета Ивановна възнамеряваше да опази момчето от горчивата липса на баща, чиито истински размери вероятно щяха да се изяснят не след дълго, и да го възпита като истински мъж — отговорен, способен да взема самостоятелни решения, уверен в себе си, тоест такъв, какъвто беше покойният й съпруг.
— Трябва да усвояваш принципа на максималното разстояние — твърде отрано поучаваше тя дъщеря си още в първите дни след излизането й от родилния дом и в гласа й прозвучаваха педагогически нотки. — Когато детето порасне, в крайна сметка ще се пусне от ръката ти и ще направи първата крачка встрани; тогава ти ще трябва да направиш и своята крачка в противоположна посока. Ужасната опасност, която грози всички самотни майки — безпощадно уточняваше Елизавета Ивановна, — е, че се обединяват с детето си в един организъм.
— Защо говориш така, маминко — обидено възразяваше Вера, — в края на краищата детето има баща и той ще взема участие в отглеждането му…
— От него полза никаква. Повярвай ми — отсече Елизавета Ивановна.
Това прозвуча много обидно на Верочка, още повече че всичко вече беше уговорено и решено — след няколко дни трябваше да дойде щастливият баща, за да се събере най-сетне с любимата си. Именно по този и само по този въпрос възгледите на майката и дъщерята бяха рязко противоположни: Елизавета Ивановна презираше любовника на Верочка, дълги години се бе надявала дъщеря й да срещне човек, по-достоен от този нервен и непреуспял музикант. От друга страна, от собствения си житейски опит Елизавета Ивановна добре знаеше колко трудно бе за една жена да живее сама, особено за жена като дъщеря й Верочка — артистична натура, неприспособена към днешната мъжка грубост. Е, както и да е, поне да има някой около нея… И избъбри немного на място:
— Абе то… и принцеса да е, жената все ще я е..т…
Тя обожаваше пословиците и поговорките и знаеше много, дори латински. Макар да беше изключително прецизна в руския говор, понякога използваше твърде неприлични изрази, стига да бяха узаконени от фразеологичния речник…
— Е, ама и ти, мамо… — смая се Вера, — вече прекали…
Елизавета Ивановна се сепна:
— Ох, извинявай, извинявай, никак не исках да те обидя.
Но въпреки грубостта на майка си Вера сякаш се оправдаваше:
— Но, маминко, нали знаеш, че той е на турне…
Като видя огорчената физиономия на дъщеря си. Елизавета Ивановна даде заден ход:
— Е, жив и здрав да е, ако ще… Ние и сами ще си отгледаме момченцето.
Като да изрече прокоба… Александър Сигизмундович загина месец и половина след раждането на Шурик. Прегази го кола на улица „Въстание“, до Московската гара, когато се върна в Ленинград след първото си запознаване със своя новороден син. Възстаричкият баща беше изпълнен с окончателна решимост да заяви пред своята богатирка Соня, че я напуска, че оставя на нея и дъщеря им ленинградския си апартамент и се мести да живее в Москва. Първите две точки от плана бяха изпълнени точ в точ. Само дето не успя да се премести…