Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 5

Това дете беше извънбрачно, Вера беше на възраст — вече трийсет и осем годишна. Но тези обстоятелства изобщо не пречеха на Елизавета Ивановна да се радва на предстоящото събитие. Самата тя бе имала късен брак, бе родила единствената си дъщеря на около трийсет и бе останала вдовица с три деца: седеммесечната Верочка и двете заварени дъщери в пубертета. Оцеля сама, отгледа момичетата. Впрочем по-голямата заварена дъщеря напусна Русия през двайсет и четвърта година и повече не се върна. По-малката, която прие с цялото си сърце новата власт, прекрати отношенията си с Елизавета Ивановна, тъй като тя беше човек старорежимен и опасно изостанал, омъжи се за съветски началник от средна ръка и загина през предвоенните години в един от сталинските лагери.

Целият житейски опит на Елизавета Ивановна бе я приучил към търпимост и мъжество, така че тя бе отворила сърцето си за това момиченце, новото неочаквано попълнение на семейството. Дъщерята е семейство, дъщерята е приятелка, помощничка — такива бяха темелите на собствения й живот.

Когато вместо очакваното момиченце се роди момченце, и двете — и бабата, и майката — се слисаха; бяха объркани заветните им планове, не се състоя семейният портрет, който си бяха поръчали мислено: Елизавета Ивановна — права пред тяхната чудесна зидана и облицована с плочки печка, Верочка — седнала така, че ръцете на майка й да лежат върху раменете й, а на коленете й — чудесно къдрокосо момиченце. Като онази детска гатанка: две майки, две дъщери, баба и внучка…

Вера бе разгледала хубаво личицето на детето още в родилния дом, но за пръв път го разви едва вкъщи и остана неприятно изненадана от огромния в сравнение с миниатюрните стъпалца яркочервен скротум и тутакси вирналата се много неделикатна шушулка. В мига, когато тя се взираше стъписано в това всеизвестно явление, топла струя ороси лицето й.

— Виж го ти, разбойникът — позасмя се бабата и опипа пелената, която бе останала съвсем суха. — Е, Веруся, това момче винаги ще излиза сухо от водата…

По лицето на бебето се сменяха някакви неопределени изрази: челцето се сбърчваше, устните се усмихваха. То не плачеше и не беше ясно добре ли се чувства или зле. Най-вероятно всичко наоколо го учудваше…

— На дядо си, целият се е метнал на дядо си. Ще стане истински мъж, красив, едър — доволно констатира Елизавета Ивановна.

— Някои части на тялото дори прекалено — многозначително подхвърли Верочка. — Също като на баща му…

Елизавета Ивановна направи пренебрежителен жест:

— Не, Веруся, ти не знаеш… Това изобщо си е особеност на мъжете Корн.

С това те изчерпаха докрай личния си опит по този въпрос и преминаха към следващия: как те, две слаби жени, ще отгледат истински, силен мъж. По много причини, семейни и сантиментални, той беше обречен да носи името Александър.

Още от първия ден си поделиха задълженията: на Верочка се падна кърменето, а с всичко останало се нагърби Елизавета Ивановна.