Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 4
Людмила Евгеньевна Улицкая
После дойде евакуацията в Ташкент. Елизавета Ивановна, доцент в Педагогическия институт, настоя дъщеря й да напусне работата си и да тръгне с нея.
Александър Сигизмундович попадна в евакуация в Куйбишев, нещастното му семейство не успя да замине и загина по време на блокадата. В Куйбишев той се разболя страшно, три пневмонии поред насмалко не го вкараха в гроба, но с грижите си го спаси една медицинска сестра, яка татарка от местните. И той се ожени точно за нея от самота и слабост.
Когато след войната Верочка и Александър Сигизмундович се срещнаха, всичко започна отново, но в леко променена декорация. Сега тя работеше в Драматичния театър, където я назначиха за счетоводител. Вместо Алиса Коонен сега тя обичаше Мария Ивановна Бабанова, ходеше на нейните спектакли, двете дори си разменяха усмивки по коридорите. Александър Сигизмундович отново я посрещаше пред служебния вход и двамата тръгваха по „Тверской“ към „Камергерски“. Бракът му пак беше нещастен, пак имаше болнава дъщеричка. Беше остарял, отслабнал, беше още по-силно влюбен и още по-трагичен. Романът се разгърна с нова океанска сила, любовните вълни ги издигаха на недосегаеми висоти и ги захвърляха в дълбоки бездни. Може би именно за това бе жадувала неспокойната душа на Верочка. В онези години тя често сънуваше едно и също: насред някакво съвършено битово действие, например докато пият чай с майка й на овалната им маса, тя открива, че едната стена на стаята липсва, а на нейно място е мракът на потъваща в безкрайността зрителна зала, пълна с безмълвни и абсолютно неподвижни зрители…
Както и преди, той идваше в Москва три-четири пъти в годината, отсядаше обикновено в хотел „Москва“ и Верочка тичаше там за срещите си с него. Беше се примирила със съдбата си и само късното забременяване промени течението на живота й.
Връзката й се проточи дълго, както си го бе предрекла на младини — „чак до смъртта“…
2
Коремът на Вера беше оформен, като че носеше момиче: във вид на ябълка, а не на круша, лицето й бе леко подпухнало, около очите й се появи зърнест кафяв пигмент, а детето се движеше в нея плавно, без грубости. Разбира се, очакваха момиче. Елизавета Ивановна, на която всякакви суеверия бяха чужди, се подготвяше за раждането на внучката си предварително и макар че не се придържаше специално към розовата гама, някак случайно целият бебешки чеиз се подреди в розово: ританките, пелените, дори плетената блузка.