Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 199

Генадий Иванович не беше поклонник на ресторантските изделия и макар да обичаше сладко и винаги да изяждаше всички предложени му образци, всеки път напомняше за онези незабравими торти, които Валерия навремето бе правила собственоръчно.

На последния й рожден ден Генадий Иванович дойде късно, дори не опита тортите, остана и след като всички гости си отидоха, каза на Валерия да се съблече и внимателно я преслуша. Опипваше ръцете и краката й и мръщеше чело. След два дена дойде с портативен кардиограф, дълго разглежда синкавите ленти, изплюти от желязната машина, и каза на Валерия, че ще я вземе за три седмици в своето отделение, защото сърцето й работи в тежки условия и трябва да го позакрепи.

Валерия, която бе изживяла половината си детство по болници и бе изпитала тежък потрес от последната операция, отказа категорично. Генадий Иванович настояваше. Болницата, в която работеше, беше дори не стара, а старинна, с тържествени стълбища, извънредно високи тавани и стаи за по двайсет души. Генадий Иванович обеща да я настани в отделна стая и да й отпусне индивидуална сестра.

— В тази стая при мен са лежали и Светослав Рихтер, и Аркадий Райкин, а ти проявяваш капризи!

Валерия се съгласи: предложението беше всъщност разкошно, а тя обичаше разкоша. Освен това и Рихтер, и Райкин не бяха какви да е хора, не биха отишли на лошо място…

Тя се приготвя за болницата цели три дни, както едно време за курорт: прислужницата Надюша занесе на химическо чистене кимоното, избели вълнените къси чорапи, изпра и изопна върху рамка тънкия шал на дупки. В една кутийка Валерия събра козметиката, в друга — лекарствата, Шурик подреди книгите на купчинки според списъка, който Валерия дълго и сериозно обмисля. Той трябваше дори да отиде до библиотеката за чуждестранна литература и да вземе от там американски криминални романи на полски език и някакви предвоенни полски стихове, които Валерия си беше намислила да преведе още на младини.

През тези дни Шурик се опитваше с помощта на наемни механици да поправи запорожеца, който вече две години кротко ръждясваше на двора, но резултатът не беше задоволителен: колата палеше, пръхтеше, но не помръдваше от мястото си…

В поредния понеделник Шурик свали и натовари на такси първо двата кашона с необходимите за удобството и разкоша предмети, а после и самата Валерия.

В приемната на болницата я очакваха, веднага я качиха на количка и я закараха в отделението, а Шурик, обут с болнични чехли, които се изхлузваха от краката му, вървеше след нея. Всички правила бяха толкова явно и дори демонстративно нарушени, че сестричките си шепнеха: коя ли е тази? Съпруга или майка на някого?… Никой не можеше да отговори на този въпрос: знаеше се само, че се е обадил лично Трофимов и е помолил да не се формализират…