Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 197

Женя само се мръщеше и разочаровано клатеше глава:

— Ама ти, Шурик, просто нищо не разбираш. Аз не само че не мога да спя с нея, но дори не мога и да разговарям. Каквото и да изрече, все е тъпо. Просто нищо и никакво. Не я обичам — и толкоз. Обичам друга жена. А с Алка от всяко положение ще се разведа. Няма да живея с нея. Ще те запозная с Ина Василиевна и тогава ще разбереш всичко.

Женя наля останалото вино в чашите. Изпи своята. Шурик — също.

— Да вземем ли още? — попита Женя.

Виното беше свършило, а разговорът — не.

— Добре — съгласи се Шурик.

Старият келнер с кисела физиономия им донесе още една бутилка „Саперави“.

— Добре си си ти, Шурик — имаш цяла дузина любовници и не обичаш никоя от тях. Все ти е едно. А аз просто не мога така — обясни своята интересна особеност Женя.

Шурик се натъжи.

— И мама казва, че съм циничен. Сигурно наистина съм циничен. Само че ми е жал за твоята Алочка…

— Ами съжалявай я — тръсна глава Женя. — На нея само това й дай — да я съжаляват. Самата мирова скръб, за най-дребното нещо се разревава… Разбираш ли, Шурик, Ина Василиевна е човек, когото просто е невъзможно да съжаляваш. Самата Ина може да съжалява всекиго.

Шурик погледна Женя: той беше отслабнал, синкавоблед. Рижавите кичури над челото му бяха поокапали, темето започваше да оплешивява. На брадичката му беше напъпило малко ято юношески цирейчета, които обикновено се появяваха по местата, порязани при бръснене. Сакото и вратовръзката, които беше свикнал да носи, му придаваха вид на командирован от провинцията в столицата дребен чиновник. Освен това по небесносинята му вратовръзка се разливаше червеникавокафяво петно от плиснатото „Саперави“… Шурик искаше да попита: и теб ли съжали? Но се въздържа… Жал му беше и за Женя…

Следващия път се видяха след два месеца, на петия рожден ден на Катя. Женя вече беше се преместил при своя секстип и с Ала бяха подали документи за развод. Около разтегателната маса седяха в пълен комплект Катините баби и дядовци, обединени от общата мъка заради предстоящия развод, две приятелки на Ала и Шурик. Ала сновеше между кухнята и трапезата, а Женя, след като постоя с гостите петнайсетина минути, се оттегли и се зарови в някакви книги от домашната библиотека.

Героинята на деня беше слисана от купчината подаръци, стоварили се неочаквано, и угрижена как би могла да държи всичко това в ръцете си. В края на краищата Шурик свали калъфката от една възглавница на дивана, събра всички играчки в тази торба, даде я в ръцете на Катя, а самата Катя качи на раменете си. Момиченцето пищеше от радост, риташе с крачета и за нищо на света не искаше да слезе на пода. Така Шурик я държа на раменете си чак докато дойде време тя да си легне. После Катя се разплака и настоя Шурик да я сложи в леглото, така че той остана до нея в малката й стая.

Женя си тръгна пръв, като взе поредната купчина книги, постепенно се разотидоха и останалите роднини. На няколко пъти Шурик помисли, че Катя е заспала, но всеки път, когато опитваше да тръгне към вратата, детето отваряше очи и твърдо настояваше: не си отивай…