Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 198

На два пъти при тях надникна Алочка. Тя вече беше изпратила приятелките си, беше измила съдовете и се беше преоблякла — бе свалила обувките на тънки токчета и розовата блузка и бе обула домашни пантофи и синя фланелка. Когато успя да се отскубне от заспалата Катя, Шурик попадна в прегръдките на причакалата го Алочка. Тоест отначало нямаше никакви прегръдки, а горчиви оплаквания и пламенни молби да й обясни как е могло в живота й да се случи такава катастрофа и какво да прави сега. Шурик съчувствено мълчеше, но май от него не се и искаше нещо друго. Молбите се редуваха с оплаквания, очите се пълнеха със сълзи, сълзите пресъхваха и отново закапваха. Наближаваше един часа и това означаваше, че беше невъзможно да си тръгне от това отдалечено от всичко на света място, защото автобусите вече бяха спрели, а шансовете да хване такси бяха точно толкова, колкото в този нов жилищен комплекс да хване жар-птица.

Междувременно Ала плачеше все по-горчиво и се преместваше все по-близо, докато в края на краищата се озова в приятелските прегръдки на Шурик. Монологът й не спираше и Шурик така и не можеше да разбере какви точно действия очакваше от него разплаканата жена. Вече нямаше никакъв смисъл да бърза и той целомъдрено галеше пружиниращата тупирана прическа, предоставяйки на Алочка да направи ясно волеизявление. Още двайсетина минути тя се оплаква, но някак все по-объркано и в края на краищата разкопча второто отгоре копче на ризата на Шурик. Имаше малки горещи ръце с ярки докосвания, голяма уста, пълна със сладка слюнка, и тънка, като гърло на бутилка, талия… Шурик отдавна вече знаеше, че всяка жена има свои особени черти… Алочка, както се разбра впоследствие, притежаваше още една абсолютно уникална особеност: нито за миг не прекъсна монолога си, започнат още предната вечер. Това си помисли Шурик, когато рано сутринта излизаше от блока на Алочка…

„Мило момиче — мислеше си той, докато чакаше автобуса, — Женя не биваше да я напуска. И Катка е чудесно дете. Ще трябва от време на време да им идвам на гости…“

56

Валерия, както навремето Елизавета Ивановна, имаше заветно тефтерче, в което бяха събрани хората, нужни й за всякакви случаи в живота. Тефтерчето обичаше да се отваря самичко на буквата „Л“ — лекари. Там бяха изписани няколко страници. Най-важен напоследък се оказа кардиологът Генадий Иванович Трофимов, с когото Валерия бе завързала добро познанство преди двайсетина години, когато сърцето й работеше с пълна мощност. Генадий Иванович идваше на гости веднъж-дваж в годината, на големи празници на Валерия — на католическата Коледа с огромна пуйка, избирана според размерите на фурната, и на рождения й ден, който тя празнуваше изключително със сладкиши — правеше торти с разбити кремове и пресни плодове. Докато се държеше на крака.

Доскоро не беше се отказала от пуйката — под нейно ръководство Шурик я натъпкваше с пикантна плънка и шест часа сновеше между стаята и кухнята, за да набожда, да покрива и да открива посочените му части от пуешкото тяло. А тортите Валерия започна да поръчва в ресторанти: след дълги преговори с администраторите и готвачите й докарваха истински шедьовър и гостите всеки път се чудеха как тя, без да излиза от къщи, успяваше да постигне такива изключителни резултати.