Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 201

В този момент Валерия се събуди от приятната полудрямка, отвори очи и произнесе недоумяващо:

— Ау, отплувам нанякъде…

Шурик отвори вратата точно в този момент и му се стори, че Валерия му говори нещо.

— Здрасти, Лерик! — бодро каза той, но Валерия не му отговори.

Тя гледаше към него с широко отворени очи, а малиново-розовите й устни бяха окръглени като малка буква „о“. Той така и никога не разбра дали в последната си минута тя бе видяла него или нещо друго, много по-удивително.

57

Отнякъде се появиха трима литовци — две жени без възраст, но по селски румени, и розово тънкокожо старче с пластмасови зъби.

Дойдоха, когато Шурик седеше сам в стаята на Валерия две седмици след смъртта й, тъпо се взираше в нейната прикрепена до леглото масичка, отрупана с шишенца разноцветни лакове и тубички с кремове, и чакаше приятелката на Валерия Соня, по прякор Чингис хан, за да намерят един документ, без който погребението би се усложнило още повече: удостоверение от гробищната кантора за платения за вечни времена гроб, в който беше погребан бащата на Валерия.

И не щеш ли, вместо очакваната Соня пристигнаха трима непознати, почти чужденци, защото руски говореше само старчето, което каза името си тихо и неразбрано и после посочи към жените: това са Филомена и Йоана.

— Вие сте приятел на Валерия, тя ми е говорила за вас — каза старчето, като посмукваше халтавите си зъби.

И тогава Шурик се сети, че това старче е католическият свещеник, при когото Валерия бе ходила от време на време в Литва, далече в някакви гори, където той се заселил след десетте години, прекарани в лагер.

„Доменик“ — спомни си Шурик името на падрето. Бил е пратен в лагер като литовски националист. Освен това Валерия му бе казвала, че той е много образован човек, учил е във Ватикана, после е мисионерствал някъде из Изтока, едва ли не в Индокитай, говори китайски и малайски, а в Литва се е върнал малко преди войната…

— Влизайте, моля… Но как научихте?

Той се усмихна:

— Най-трудното са последните дванайсет километра пеша до селото. Да се обадиш от Москва до Вилнюс, е въпрос на три минути. Една наша литовка се е обадила по телефона. От там хората са се обадили в Шауляй и така нататък…

Той говореше бавно, търсеше думите и през това време сваляше селския сюртук, плетения пуловер, помогна и на спътничките си да се съблекат, отвори пътната си чанта и извади от нея нещо бяло в целофанен пакет. Движенията му бяха много осъзнати и целеустремени, а на Шурик — забавени и объркани.