Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 195

Вера избухна:

— Как? Какво говориш, Шурик? Висшето тайнство на любовта не означава нищо, така ли?

— Е, Веруся, нямах предвид това, друго исках да кажа… — заблея Шурик, остро почувствал колко сериозно се бе изложил… Проклетата Стовба! Хем, беше предчувствал нещо, толкова не му се искаше… Но тя буквално се тресеше от страх преди заминаването, как иначе можеше да я успокои…

— Това е ужасен цинизъм, Шурик. Ужасен цинизъм…

Вера беше вперила поглед някъде над Шурик, над грубия материален свят и лицето й беше толкова одухотворено, толкова красиво, че Шурик остана буквално без дъх: как можа да я оскърби така с глупашките си думи? Хем през целия си живот толкова се бе старал в дома им, близо до Веруся, да не се случва нищо такова… Такава непростима глупост!

— Плътските отношения имат своето оправдание в духовните, инак човекът по нищо не се различава от животното. Нима не разбираш това, Шурик? — тя опря лакът о масата и обхвана с пръсти брадичката си.

— Разбирам, разбирам, маминко — разбърза се той. — Но и ти разбери, че духовните отношения, любовта и така нататък — всичко това е рядкост, не е за всички, а обикновените хора… при тях всичко е практично… Това не е цинизъм, а обикновен живот… Необикновен човек си ти, баба беше необикновена, но повечето други хора водят практичен живот и нямат представа за онова, за което говориш ти…

— Ах, какви жалки оправдания — огорчено отвърна Вера, но драматизмът поолекна и разговорът придобиваше удовлетворителна посока. Остротата на обидата се смекчи, връщаше се обичайното равновесие… Дълбоко в душата си Вера смяташе себе си за не съвсем обикновен човек и получи потвърждението за това от Шурик. Но нали и Шурик не беше съвсем обикновен и тя го обнадежди: — Тепърва ще разбереш това. Ще срещнеш истинската любов и ще го разбереш…

Конфликтът беше почти изчерпан, у Вера остана лека сянка от разочарованието в Шурик, но, от друга страна, слабостите му раждаха снизхождение към него и неговото нещастно поколение, лишено от висши ценности. За сметка на това Шурик утрои усърдието си по отношение на благоустройването на майчиния живот — купи нов телевизор, прекрасен нов грамофон и сешоар за косата й. Чувстваше, че със заминаването на Мария бе изчезнала някаква особена енергия, която им бе предавала малката мулатка, и Вера се отдава на меланхолия, интересът й към живота отслабва: все по-често тя пропускаше премиери, постепенно изостави театралния кръжок. Напусна я вдъхновението и от заминаването на Мария до края на учебната година, когато заниманията на студията спираха за ваканцията, тя само няколко пъти се насили да слезе в сутерена. През следващия сезон заниманията повече не се възобновиха, така последната обществена инициатива на покойния Мармалад увехна.

55

Истинската любов, която Вера Александровна бе пророкувала за Шурик, префуча покрай него и намери не Шурик, а приятеля му Женя. Въпреки че уж веднъж го бе посетила в лицето на Алочка. Но по този въпрос не можеше да се разчита нито на висшия разум, нито на обикновената логика, камо ли пък на справедливостта. Шурик отдавна вече беше забелязал, че животът в мъничкия едностаен апартамент на Женя и Ала, построен с усилията на двете не твърде богати семейства, е станал някак неуютен, прекалено мълчалив и напрегнат. Женя защити дисертация, оставаше до късно на работа със своите центрофуги и изчисления, прибираше се късно и веднага си лягаше, пренебрегвайки не само жена си и дъщеря си, но и вечерята. Младото семейство живееше в отдалечения район Отрадное, без телефон и когато ги посещаваше в съботно-неделни вечери, Шурик все по-често намираше вкъщи тъжната Ала сама с веселата Катя. И никакъв Женя.