Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 192

„Боже, колко е величествено“ — помисли си Вера Александровна и се отдаде изцяло на изживяването, както й се случваше на хубави концерти и на най-добрите спектакли… С лек оттенък на самолюбуване: тя беше способна на това възвишено изживяване…

Скръцна врата. Тя се обърна: в мрака на коридора се мярна белотата на строен гръб. Лена се шмугна в банята.

„Как… как е възможно? — Вера потресена се подпря на перваза. — Трябва веднага да се махна, за да не разберат, че съм била свидетелка на това… на това…“

Чу се звук на лееща се вода… Вера се прокрадна по коридора до стаята си и без да съблича пеньоара, си легна. Тресеше я.

Боже, колко е грозно… Значи те с Шурик винаги са имали някакви отношения? Но защо, защо тя не остана с нас заради Мария? Какво е това? Родителски егоизъм? Пълна неспособност да се жертваш? Толкова години да мечтаеш за срещата с любимия човек и ето така… Тя се мъчеше да разбере, но не можеше. Любовта е трагично и висше чувство и това промъкване по коридора… Ами Шурик, Шурик? Какъв ти фиктивен брак, щом… Нито една мисъл не намираше края си, само откъслеци от възмутени чувства, оскърбление, погнуса, страх и мъка от загубата се кълбяха и се завихряха в душата й… Тя не заплака веднага — едва когато събра сили. И плака до сутринта.

Вера не отиде до Шереметиево. Сбогува се с Мария пред асансьора. В последната минута Мария горещо прошепна в ухото й:

— Не съм ти казала най-важното: когато порасна, аз ще дойда, а ти направи така, че Шурик да не се ожени за никоя, за него ще се омъжа аз.

Шурик беше доволен, че майка му не тръгва за летището:

— Разбира се, Веруся, по-добре си остани вкъщи. За Мария още едно сбогуване ще бъде допълнителна травма.

Всъщност той пазеше от травма майка си. И я опази. По пътя към Шереметиево таксито се повреди и шофьорът дълго се рови в желязната утроба на колата. Лена, проклинайки лошия си късмет, слезе и протегна ръка към потока коли. Нито един гад не спираше. Всичко рухваше. Кроен цяло десетилетие план се проваляше заради някакво гнусно желязо. След майка си от колата изхвръкна и Мария, заподскача, заразмахва ръце и завика:

— И няма да заминем! И няма да заминем!

Лицето и очите на Стовба побеляха, тя смъкна шапката на Мария и яростно я зашиба с нея по лицето. Шурик излезе от вцепенението си и издърпа Мария при колата. Лена се хвърли към тях. Яростта й се прехвърли върху Шурик. Тя го разтърсваше за яката и крещеше: