Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 194

Шурик бе предвидил, че майка му ще преживее тежко заминаването на Мария, но не бе очаквал такава катастрофална реакция. Тя се промени много и по отношение на самия него: избягваше обичайните заседявания на чай вечер, не подхващаше обичайните разговори за Михаил Чехов или Гордън Крегс. За нищо не го питаше, нищо не му поръчваше. Накрая Шурик заподозря, че тази промяна е свързана не само със загубата на Мария и че има и някаква друга причина за странната студенина помежду им.

Причина наистина имаше: Вера още не можеше да се съвземе от потреса, свързан с нощния епизод, на който случайно бе станала свидетелка. Тя се опитваше да намери обяснение на това чудовищно непристойно поведение, но все повече се объркваше: ако Шурик обича Лена, защо тя замина… ако Шурик не я обича, защо тя е била в стаята му гола… а ако тя не го обича, защо точно преди да замине при любимия си човек… ако тя независимо от всичко го обича, защо двамата се разведоха и лишиха Мария от велико бъдеще…

Шурик, който след петгодишната училищна каторга се върна към обичайния си работен режим, сега ставаше от сън точно по времето, когато трябваше да взема Мария от училище.

Той си вареше овесена каша — пет минути след като заври според бабината рецепта, — когато влезе майка му и седна на обичайното си място. Сложи ръце в скута си и каза тихо, едва чуто:

— Все пак трябва да ми обясниш…

Шурик не схвана веднага какви именно обяснения очакваше Вера от него. А когато схвана, застина над кашата с леко опулени очи. От малък бе запазил този си навик — да окръгля очи в моменти на неразбиране.

— Какво да ти обясня?

— Не разбирам характера на взаимоотношенията ти с Лена. Нямаше да ти задам този въпрос, ако не беше Мария. Кажи ми, ти обичаше ли Лена?

Вера го гледаше строго и взискателно и той се сети за началническото семейство на Стовба. Потрепери — трудно беше да обясни каквото и да било на майка си. Той не би могъл да обясни каквото и да било и на себе си.

— Веруся, за какви толкова особени взаимоотношения говориш? Не е имало никакви такива взаимоотношения. Ти настани у нас Мария, а тя, тоест Лена, идваше заради нея. Аз какво общо имам — измънка Шурик.

— Не, не, Шурик. Преструваш се, че не ме разбираш. Аз не съм толкова стара, и в моя живот е имало какво ли не… Нали знаеш, с баща ти ни свързваха двайсет години… — тя се запъна, докато търсеше правилната дума, и я намери, правилната, но простичка дума, — двайсет години любов…

— Маминко, защо сравняваш тези неща? — смая се Шурик. — Между мен и Стовба не е имало нищо такова, дори нищо подобно. Та ти си спомняш цялата история. Тогава ме помоли Аля Тогусова, Ленка беше бременна, този Енрике… Нищо не е имало между нас…

В този момент Вера изпитваше срам заради сина си: той я лъжеше. Тя впери поглед в масата и каза мрачно:

— Не е вярно, Шурик. Знам, че сте имали отношения…

— Какво говориш, маминко? Какво имаш предвид? Какви отношения? Беше просто така, не означава абсолютно нищо.

О, тази бездна от неразбиране! Горчивината от разочарованието! Срамът от грешката! Шурик, скъпо мое момче, близко, съзвучно, изтънчено! Ти ли си това?